Читать «Хамлет» онлайн - страница 45

Уилям Шекспир

и Хамлет ожаднее и поиска

да пийне нещо, аз ще съм приготвил

такъв бокал за него, че дори

ако убегне той от твойта шпага,

от гибелта си пак да не избяга…

Но кой шуми?

Влиза Кралицата.

КРАЛИЦАТА

Бедите се настъпват по петите,

тъй бързо гонят се! Лаерт, сестра ви

се е удавила!

ЛАЕРТ

                Какво? Къде?

КРАЛИЦАТА

Една върба расте край потока,

сребристите си вейки отразила

в кристалния му бързей. Тя със тях

венчета причудливи си плетеше

от маргаритки, макове, коприва

и от онези морави фунийки,

които грубият овчар нарича

с безсрамно име, а момите скромни

зоват „мъртвешки пръст“. И днеска тя

качила се по сведените клони,

със своите венци да ги накичи,

ала един от тях — проклет! — се скършил

и паднала тя в плачещите струи,

отрупана с цветя. Известно време

надутите й дрехи я държали,

като русалка на повърхността

и бавно тя се носела надолу,

напявайки си тихо стари песни,

като че ли не схващала бедата,

или била родена от водата.

Но кратко това траяло и ето

след малко натежалите й дрехи

повлекли плавно клетата девойка

от ложето й песенно към мрака

на тинестата смърт.

ЛАЕРТ

                        О, боже! Значи,

се е удавила?

КРАЛИЦАТА

                Уви, уви!

ЛАЕРТ

Офелия, и тъй около тебе

премного влага има и затуй

ще спра сълзите си! Но, ах, не мога!

Природата държи на своя навик,

по-силен от срама! Ала когато

тез сълзи секнат, ще съм изцедил

от себе си жената! Господарю,

прощавайте! За реч от плам се готвех,

но този плач го угаси!

Излизат

КРАЛЯТ

                        Гертруда,

да идем с него. Трудно укротих го

и се боя да не избухне пак.

Да го последваме!

Излизат

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Гробища.

Влизат двама Гробари.

ПЪРВИ ГРОБАР

А бива ли да бъде погребана по християнски, като желателно си е търсила смъртта?

ВТОРИ ГРОБАР

Казано е — значи, бива. Затова копай и много недей да знаеш! Кралски следовател е заседавал на нея и е заключил: християнско погребение.

ПЪРВИ ГРОБАР

Е, как може? Освен да се е удавила при самозащита.

ВТОРИ ГРОБАР

Сигур, щом е тъй наредено.

ПЪРВИ ГРОБАР

Трябва да е било „se offenendo“, не може иначе. Защото всичко е в туй: ако аз се удавя желателно, значи, съм извършил деянието, а пък всяко деяние има три аспекта: извършване, сторване и направя-не. Сиреч удавила се е желателно.

ВТОРИ ГРОБАР

Ама чувай, приятелю гробарю…

ПЪРВИ ГРОБАР

Не ме прекъсвай! Тука е водата — така! Тука е човекът — а така! Сега ако този човек отиде към тая вода и се удави в нея, после — каквото ще да казва — това е, сам е отишъл. Запиши си го! Така. Но ако водата тръгне към него и го удави, значи, не се е удавил сам. Сиреч, който не е виновен за смъртта си, той не си е съкратил живота.

ВТОРИ ГРОБАР

А по закона така ли е?

ПЪРВИ ГРОБАР

Така е я! По следователския закон.

ВТОРИ ГРОБАР

Искаш ли да ти кажа нещо? Ако тая не беше от благородниците, нямаше да я погребват по християнски.

ПЪРВИ ГРОБАР

Взе ми го от устата. Не е право, дето големците имат предимство да се давят или бесят, а пък техните братя-християни — не. Подай лопатата. А пък ако е въпрос за благородство, най-старият род е на градинарите, ковачите и гробарите. Ние водим занаята си от Адама.