Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 41
Уилям Шекспир
ОЛИВИЯ
Не, не, чети го, както трябва!
ШУТЪТ
Но тъкмо така трябва да се чете такова писмо. Моля ви да склоните внимание и дадете слух на моето изпълнение!
ОЛИВИЯ
Прочети го ти, Фабиан!
ФАБИАН
„Кълна се, госпожо, от вас бе извършена неправда срещу мене и светът ще узнае за нея! Вие наредихте да ме хвърлят в мрак и ме предадохте във властта на вечно нетрезвия си вуйчо, макар аз да владея своите мисли и чувства не по-зле от вас! Разполагайки с вашето собственоръчно писмо, посредством което вие ме подбудихте да се представя в известния вам вид, аз ще съумея да защитя своята поругана чест и да хвърля върху името ви петното, което то е заслужило. Мислете за мене, както желаете, но почитта, която ви дължа, остава вън от моето внимание, бидейки то уязвено от нанесеното ми несправедливо оскърбление. Подпис: Зле малтретираният от вас Малволио.“
ОЛИВИЯ
Той сам ли го е писал?
ШУТЪТ
Да, госпожо.
КНЯЗЪТ
Не се усеща дух на лудост в него.
ОЛИВИЯ
Пуснете го и нека дойде тук!
О, княже, ако вие сте решили
наместо мъж да станете мой брат,
аз каня ви да слеем двете сватби,
и то за моя сметка в моя дом.
КНЯЗЪТ
Приемам с радост вашата покана.
А тебе… вас освобождавам вече
от службата при мен, несъвместима
със пола ви и ниска за рода ви.
Но тъй като наричахте ме вие
тъй дълго „господарю“, то от днеска —
това е моята ръка — бъдете
владетелка над своя господар!
ОЛИВИЯ
А пък за мен сестра!
КНЯЗЪТ
Това навярно
е вашият безумец?
ОЛИВИЯ
Да, горкият!
Здравейте, как се чувствате сега,
Малволио?
МАЛВОЛИО
Онеправдан, госпожо!
Онеправдан от вас!
ОЛИВИЯ
От мен? Защо?
МАЛВОЛИО
Защото трудно вий ще отречете,
че вий сте писали това писмо.
Опитайте се, напишете нещо
с друг стил и почерк или заявете,
че тоз печат не ви принадлежи!
Не сте способна вие на лъжи
и трябва да ми кажете тогава
защо ми дадохте тъй явни знаци
за благосклонност и със цел каква
подлъгахте ме да се облека
в чорапи жълти, стегнати накръст,
и все усмихнат да говоря с вас,
а гордо — към сър Тоби и слугите!
И после бих желал да знам защо
в килера позволихте да ме хвърлят,
свещеник да ми водят и от мене —
един човек със принципи — да сторят
най-смешния палячо, който нявга
е бил осмиван? Питам ви, защо?
ОЛИВИЯ
Малволио, повярвайте: тез думи
не са написани от мен, макар да
напомнят почерка ми. Чувствам вече
във всичко туй ръката на Мария.
Да, спомням си: тя първа съобщи ми,
че бил сте заболял. А след това
