Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 14

Уилям Шекспир

        Да, дивна е, но също тъй е дивна

        и Джулия, която аз обичам,

        …или обичах, тъй като страстта ми

        стопи се като восъчната кукла,

        която до свещта загубва даже

        и спомена от своите черти.

        Усещам как във мен хладее вече

        приятелството ми към Валентин —

        обичам милата му твърде много,

        за да обичам него даже малко!

        А щом се влюбих в нея тъй горещо,

        преди да я познавам, кой знай колко

        ще я обикна, щом я опозная!

        Светликът на ума ми се размъти,

        при срещата със външното от нея —

        когато засияе и умът й,

        боя се, че съвсем ще ослепея!

        Дано страстта ми някак се смири —

        не ще ли — всички средства са добри!

Излиза.

ПЕТА СЦЕНА

Милано. На улицата.

Влизат от различни страни Скок и Ланс, с кучето си.

СКОК

        Ланс, ти ли си? Добре дошъл в Милано!

ЛАНС

        Не бързай, момчето ми! Още не може да се каже, че съм добре дошъл. Винаги съм казвал тъй: човек не е зле свършил, докато не са го обесили; нито е добре дошъл, докато не са го поканили някъде и хазайката там не му е рекла: „Ха, добре дошъл!“

СКОК

        Тръгвай тогава с мене, разбойнико! Ще те заведа в една кръчма, дето срещу пет стотинки ще получим петстотин „Добре дошли!“ Но я кажи, драги, как се разделиха твоят господар и синьора Джулия?

ЛАНС :

        Ами че как! След като се прегърнаха доста за дълго, разделиха се съвсем набързо.

СКОК

        Но тя ще се ожени за него, нали?

ЛАНС

        Не.

СКОК

        Хайде бе! Няма ли той да се омъжи за нея?

ЛАНС

        И той не.

СКОК

        Значи, са скъсали?

ЛАНС

        Няма такова нещо. Всичко им е здраво.

СКОК

        Е, как стана тая работа?

ЛАНС

        Ами както винаги. На него като му ставаше и на нея й ставаше.

СКОК

        Нищо не разбирам, глупако!

ЛАНС

        Ами как ще разбереш, тъпако! Тоягата ми е по-схватлива от тебе!

СКОК

        Е, какво ти разбира толкова тоягата?

ЛАНС

        Всичко. Казвам й: „Огъни се!“ — огъва се; казвам й: „Изправи се!“ — изправя се.

СКОК

        Защото я държиш.

ЛАНС

        Че теб господаря ти те държи от толкоз време, а ти пак не се изправяш.

СКОК

        Хайде, кажи последно: ще стане ли сватбата или не?

ЛАНС

        Питай песа ми! Ако каже „да“, ще стане: ако каже „не“, тогава пък ще стане: ако ли пък нищо не каже, а само завърти опашка, това вече значи, че ще стане.

СКОК

        Значи, ще стане. Защо го увърташ толкоз?

ЛАНС

        Защото тайните аз ги казвам само иносказателно.

СКОК

        Добре, и това ми стига. А ти разбра ли, че моят господар и дъщерята на Дука се обичат и че синьор Валентин може да стане голям дук.

ЛАНС

        Винаги съм го мислил за такъв!

СКОК

        За какъв „такъв“?

ЛАНС

        За както го каза: голям бук!

СКОК

        Ах, ти, кучи сине, ще ме разбираш обратно!

ЛАНС

        О, брат му не познавам, но ти казвам за него, магарешко чедо!

СКОК

        И аз за него ти казвам, че може да стане дук!

ЛАНС

        Да стане и дудук, ако ще, мен какво ми влиза в работата. Ако ще ме водиш в кръчмата, хайде! Ако не, значи, че си евреин, нечестивец и вън от правата вяра!