Читать «Изгарянето на Хрома» онлайн - страница 5

Боби правеше шоу от ровенето в купчината аудиокасети.

— Потеглям, жокей — казах, откачайки уолдоса. Тя наблюдаваше внимателно как поставям ръката си обратно.

— Можеш ли да оправяш неща? — запита.

— Всичко, всичко, което ти дойде наум, Джек Автоматичния ще го оправи. — Щракнах дуралуминиевите си пръсти към нея.

Тя откачи мъничък симстимов дек от колана си и ми показа счупената панта на вратичката за касети.

— Утре, — казах, — нямаш проблеми.

И ох, че работа, казах си, докато сънят ме влачеше надолу през шестте нива към улицата, какъв ли ще бъде късметът на Боби с късметче като това? Ако системата му работеше, сега всяка нощ щяхме да го раздаваме богати. На улицата се ухилих и прозях, и махнах за каб.

Замъкът на Хрома се разтваря, плоскости ледена сянка искрят и избледняват, изядени от искровите системи, които се изсипват от руската програма, изстреляни от инерцията на централния ни логически удар, и заразяващи самата тъкан на леда. Искровите системи са кибернетични вирусни аналози, самореплициращи се и ненаситни. Мутират непрекъснато в унисон, разнищвайки и абсорбирайки защитата на Хрома.

Парализирали ли сме я вече, или някъде звъни звънец, или мига червена лампичка? Знае ли тя?

Рики Уайлдсайд, така я нарече Боби, и през тези няколко седмици сигурно й се е струвало, че вижда всичко, цялото шоу на работата изложено пред нея, ярко и контрастно под неона. Беше нова на сцената, тепърва й предстоеше да броди из всичките мили пресечки и площадчета, всички магазинчета и клубове, и Боби да й обяснява скритите номера, трикаджийското действане откъм нелегалната страна на нещата, всички играчи, и техните имена, и техните игри. Накара я да се чувства като у дома.

— Какво е станало с ръката ти? — запита ме тя една нощ в „Джентълменът-Мухльо“, докато тримата пиехме на малка масичка в ъгъла.

— Делтапланеризъм, — казах, — инцидент.

— Делтапланеризъм над пшенична нива, — намеси си Боби, — на едно място на име Киев. Нашият Джек просто си летял там по тъмното, с планер тип „Нощно крило“ и с петдесеткилограмов радар, окачен между краката му, и някакъв руски гад взел, че му отрязал, без да иска, ръката с лазер.

Не помня точно как смених темата, но успях.

Все още си казвах, че Рики не проявява интерес към мен, че просто Боби се държи с нея така. Познавах го от доста време, още от края на войната, и знаех, че използва жените като бройки в една игра, Боби Куайн срещу съдбата, срещу времето и срещу нощта на големите градове. И Рики се беше появила точно когато той имаше нужда от нещо да го задвижи, нещо, за което да се бори. Така че той я беше обявил за символ на всичко, което беше искал и не беше могъл да постигне, на всичко, което беше имал и не беше успял да задържи.

Не ми харесваше това, че трябва да го слушам как ми обяснява колко много я обича, и това, че той си вярваше, само правеше това още по-непоносимо. Той беше върховен майстор на тежкото хлътване и бързото възстановяване, бях го виждал да се случва десетина пъти досега. Би могъл направо да си отпечати на слънчевите си очила СЛЕДВАЩАТА със зелени главни букви „Day-Glo“, готови да блеснат към първото интересно лице, което се появи около масите в „Джентълменът-Мухльо“.