Читать «Изгарянето на Хрома» онлайн - страница 12

Опитвах се да се убедя, че това да изгориш Дома със Сините светлини е добра идея, защото мястото е скапано и гнусно, но просто не можех да го приема. Не обичам Сините светлини, защото бях изкарал там веднъж адски депресираща вечер, но това не беше извинение за атакуването на Хрома. Всъщност наполовина предполагах, че ще умрем при опита. Дори с тази програма-убиец шансовете не бяха съвсем на наша страна.

Боби беше се заровил в писането на набора команди, които трябваше да пуснем точно в центъра на компютъра на Хрома. Това се очертаваше да го правя аз, защото Боби щеше да е затънал до гуша в удържането на руската програма от това да атакува директно за разрушаване. Беше прекалено сложна, за да можем да я пренапишем, така че се налагаше той да се опита да я удържи в продължение на двете секунди, които ми бяха нужни.

Сключих сделка с един уличен побойник на име Майлс. Той трябваше да следи Рики през нощта на изгарянето, да я държи под око и да ми дрънне по телефона в определен час. Бях му казал ако ме няма на телефона или не отговоря по точно определен начин, да я пипне и да я натовари на първата тръба за където и да било. Дадох му да й даде запечатан плик, с пари и бележка.

Боби всъщност не се беше замислил особено какво ще стане с нея, ако се издъним. Просто непрекъснато ми разправяше колко много я обича, къде ще отидат заедно и как ще изхарчат парите.

— Първо й купи „Цайс Икон“, човече. Това е, което иска тя. Говореше напълно сериозно за онази работа със симстима.

— Ей, — вдигна той очи от клавиатурата, — тя няма да има нужда да работи. Ще го направим, Джек. Тя ми е късметът. Вече никога няма да има нужда да работи.

— Твоят късмет — казах. Не бях щастлив. Не можеш да си спомня да съм бил щастлив някога. — Случайно да си виждал напоследък късмета си наоколо?

Не беше, нито пък и аз бях. Бяхме и двамата твърде заети.

Тя ми липсваше. И липсата й ми напомняше за едничката ми нощ в Дома със Сините светлини, понеже бях отишъл там, защото някой друг ми липсваше. Бях започнал с това, че се напих, след това се заблъсках с инхалатори вазопресин. Ако най-големият ти проблем е решил да ти се стовари пряко на главата, пиячката и вазопресинът са върхът на мазохистичната фармакология: спиртът те разревава, а вазопресинът те кара да си припомняш. Ама наистина да си припомняш. Клинично използват гадорията срещу старческа амнезия, но улицата намира своя собствена употреба на нещата. Така че си докарах едно ултраинтензивно повторение на неприятна история: проблемът е, че си получаваш и лошото наред с доброто. Отиваш на лов за спомена за животинския екстаз, и получаваш също и това какво си казал, и това какво тя е отговорила, и как си е тръгнала, без да погледне назад.

Не си спомням как реших да ида до Сините светлини, или как се придвижих дотам, звукоизолираните коридори и онова наистина хитро декоративно водопадче, сълзящо някъде, или може би само холограма на водопадче. Имах доста пари тази нощ; някой беше дал на Боби тлъста пачка за отваряне на трисекунден прозорец в леда на някой друг.