Читать «Кръстоносен поход по джинси» онлайн - страница 3

— Все някой трябва да е пръв — отвърна Долф. И аз съм готов.

Той не искаше повече да мисли, нито пък да чака.

Искаше да се наложи и да не губи ни секунда. Тази безумна, невероятна възможност да надникне в средновековието нямаше да се повтори! Двамата естествоизпитатели продължаваха да го разубеждават, но Долф изобщо не ги слушаше. Само гледаше „телефонната кабина“, вратата към миналото, към рицарските турнири и приключенията. Навън земята бе скована от мрачна и студена зима. В лабораторията беше топло. Долф държеше в ръце дебелото си яке с вълнена подплата. Сякаш внезапно осенен, той го облече.

— Пуснете ме — каза момчето с почти заповеден тон. Над трансмитера на материя висеше хронометър. Долф хвърли поглед към циферблата. След малко щеше да стане един без петнайсет. Той инстинктивно свери новия си часовник (подарък за празника на св. Николас).

— Можем да се уговорим с точност до минута кога да се върна на определеното място, откъдето ще ме изтеглите обратно — каза момчето. Изведнъж се случи чудо. Долф не разбра дали учените отстъпиха пред сляпата му упоритост или не устояха на желанието най-сетне да използуват трансимитера на материя по истинското му предназначение. Но за свое най-голямо учудване той видя, че и двамата кимнаха почти едновременно. Д-р Кневелтур забърза към компютъра и започна да вкарва данните.

— Значи 14 юли 1212 година. Така ли? Монживре във Франция… Само да погледна на картата къде се намира. Той продължи да си мърмори нещо, докато се занимаваше с компютъра. Д-р Симиак също не стоеше на едно място. Изтича навън и след малко се върна с два пастела — един черен и един светложълт. Освен тях даде на Долф и остър като бръснач нож, който момчето затъкна в колана си.

— За да намалим риска до минимум — каза ученият, предлагам експериментът да продължи четири часа. Той отново се бе превърнал в естествоизпитател, провеждащ поредния си опит. Записа си часа, който показваше хронометърът: един без пет.

— Настройката на трансмитера ще ни отнеме няколко минути. Така че ще бъдеш изстрелян приблизително в един часа. Запомни го добре, момче. Точно в пет часа, и ни секунда по-рано или по-късно, ще те изтеглим обратно. Разбрано?

— Там ще съм. Долф вече се бе отправил към „кабината“. Д-р Кневелтур се върна с резултатите от компютъра. Той видя, че Долф отваря вратата и отново бе обзет от съмнения.

— Убеден ли си, че искаш? — извика ученият пронизително. Помисли пак — само веднъж можем да опитаме да те върнем…

— Знам — отсече Долф и влезе в кабината. Д-р Симиак тръгна да затвори вратата, но преди това каза:

— Избягвай, доколкото можеш, срещите с хора, Долф. Дрехите ти не са подходящи. Ах, момче, я по-добре излез, това е чиста лудост.

— Не говорите каквото мислите — отвърна хладнокръвно Долф.

— От всичко на света най-много ви се иска да тръгна.

Това беше самата истина и д-р Симиак не можа да каже нищо повече. Д-р Кневелтур вече стоеше пред плота и натискаше копчетата и ръчките. Все още държейки вратата отворена, д-р Симиак каза с пресипнал глас: