Читать «Кръстоносен поход по джинси» онлайн - страница 2

Долф кимна. Той не откъсваше поглед от кабината и се мъчеше да си представи как ли ще се чувствува човек, ако го затворят вътре, за да го запратят някъде в далечното минало. Изведнъж каза, почти без да иска:

— Аз бих опитал.

Двамата учени го погледнаха изумено. Пред тях стоеше снажно момче, не навършило шестнайсет години, ученик, чийто любим предмет е историята, но все пак дете. И това дете беше казало … Не, не можеше да си го мисли наистина.

Той просто мечтаеше за приключения, като тези които даваха по телевизията: зашеметяващи и недействителни.

— Още нямам шейсет килограма — каза Долф.

— Ти не си с всичкия — извика д-р Симиак.

— Имам очи и уста. Мога да огледам всичко наоколо и след това да ви разкажа какво съм видял — невъзмутимо продължи Долф. Но вече не беше напълно спокоен: сърцето му биеше като лудо.

— Безумие, пълно безумие — мърмореше д-р Кневелтур. Ала гласът му звучеше вече другояче — той се колебаеше!

— Пренасянето е рисковано — каза д-р Симиак, но и неговият глас бе по-дрезгав, отколкото в началото. Колкото повече се противяха учените, толкова по-силно ставаше желанието на Долф да се впусне в тази авантюра.

— Аз ще съм съвършено опитно зайче — започна той — Имам необходимото тегло и чифт добре виждащи очи. За всеки случай ще си взема някакво оръжие. Много добре разбирам, че се излагам на опасности, но умея да се справям с всякакви трудни ситуации. А и нали цялата работа няма да продължи повече от няколко часа, точно колкото… Знаете ли, вкъщи имам една книга, в която се разказва за рицарския турнир на 14 юни 1212 година, устроен от херцог дьо Дампиер в Монживре, Средна Франция. Какво ще кажете, ако ме телепортирате там, а? Страшно ми се иска да го видя. Като се върна, ще ви разкажа с най-големи подробности дали вашият трансмитер работи така безупречно, както си мислите. А какво могат да ви съобщят опитните животинчета? Нищо. Само ще ги изследвате и ще съберете малко прах от козината им. Но това не е убедително. Аз мога да ви дам истинското, научното доказателство, Долф забеляза, че двамата мъже се колебаеха.

— … а пък не се и страхувам — побърза да добави той.

— Момченце, ти явно не разбираш — каза д-р Симиак сериозно, — че приемем ли предложението ти, което естествено няма да направим, ще имаме само един път възможността да те върнем. Ако не сполучим, ако в този момент ти не си на своето място, тогава си загубен и до края на живота си ще трябва да се луташ из средновековието.

— Ще бъда там на секундата — тържествено обеща Долф.

— Много лесно ти се струва всичко — каза д-р Кневелтур, но очите му жадно искряха.

— Обзалагам се, че с компютъра ще можете да из — Числите мястото на кацане до милиметър — не отстъпваше Долф — Може да взема един пастел и да го отбележа с пръст, няколко часа след това ще го открия безпогрешно. Ще пъхна в дрехите си и нож, че ако ми се наложи, да се отбранявам. И … и…

— Я, стига, момче — извика д-р Симиак с треперещ глас. Твърде е рисковано. Досега човек не се е връщал в миналото. Ами ако нещата се развият съвсем другояче, не бихме искали отговорността да падне върху нас.