Читать «Автентичната котка» онлайн - страница 3

Работата е там, че при котките не е като при кучетата. Известно количество подобряване на породата е било необходимо, за да се превърнат кучетата от първоначалните яки недодялани псета в миризливите, умилкващи се и лигавещи се малоумници с непостоянен нрав, които виждаме днес. След като са били превърнати в нещо, от което обществото по онова време наистина е смятало, че се нуждае — например самоходни земекопачки или украшения за ръкави — тяхната първична кучественост постепенно се е размила.

Така че за Истинското куче е далеч по-вероятно да е мелез — само дето тази дума в днешно време най-вероятно е незаконна — докато всички котки са си, ами котки. Повече или по-малко еднакви по размер, различни по цвят, едни дебели, други слаби, но въпреки всичко — несъмнено котки. Тъй като единственото, което някога са проявявали склонност да вършат, е било да ловят разни неща и да спят, никой никога не си е правил труда да се занимава с тях, за да ги накара да вършат нещо друго. Интересно е да помислим какво ли би могло да излезе от тях, ако историята се беше развила различно, обаче (Виж „Пропуснати котки“). Всъщност котките са били развъждани единствено и само заради принципната си коткост. Всички котки са потенциално Истински. Това е начин на живот…

Тогава, какво има Кампанията в полза на истинските котки против кучетата?

Нищо.

О, хайде стига!

Не, идеално добри, добре обучени, добре възпитани кучета, които не лаят като развалена плоча, не се изхождат насред пътеките, не душат хорските слабини, държат се като всеобщи любимци просто по предположение и, общо взето, хленчат, увъртат се и раболепничат по начин, който би засрамил и професионален просяк от четиринайсти век, съществуват. Признаваме го.

Добре.

Освен това съществуват и милозливи катаджии, курви със златни сърца и адвокати, които не излизат в отпуска тъкмо по средата на сложната ви покупка на къща. Те просто не се срещат под път и над път.

НАЧАЛОТО

Ние се сдобихме с котка, защото не си падахме много по котките.

Градината ни беше спорна територия на пет местни котки, а бяхме чували, че най-лесният начин за изпъждане на чуждите котки от градината е сам да си завъдиш котка.

Малко рационална мисъл тук би отбелязала лек недостатък у това умозаключение. Ала ако сте предразположен към гледане на котки, то рационалното мислене няма нищо общо. Никога не сме срещали човек, който да си спомня един ден да се е събудил с мисълта: „Тази сутрин ще отида на пазар, ще купя малко брюкселско зеле, едно от онези сините нещица за тоалетна, домакинско фолио — и, о, да, хубаво ще е да купя и котка.“

Котките си имат начин да са си били там винаги, дори и ако са пристигнали току-що. Те се движат в свое собствено персонално време. Те се държат така, сякаш човешкият свят е свят, в който просто са се отбили случайно на път за някое вероятно къде-къде по-интересно място.