Читать «Автентичната котка» онлайн

Тери Пратчет

Тери Пратчет

Автентичната котка

ПОСВЕЩЕНИЕ

Добре де, добре.

Сега му е времето да се изясним.

Въпреки следния факт: тази книга заявява ясно, че котешките имена трябва да са кратки и вие да нямате възражения да оглася те с тях махалата посреднощ, „Автентичната котка“ е посветена на Едипус.

По-истински от него здраве.

КАМПАНИЯ В ПОЛЗА НА ИСТИНСКИТЕ КОТКИ

Твърде много хора днес са свикнали със скучните котки масово производство, които може да пращят от здраве и питателни витамини, но и на малкия пръст не могат да стъпят на добрите стари едновремешни котки. Кампанията в полза на Истинските котки цели да промени това, като помага на хората да разпознават Истинските котки при среща с тях. На същата цел служи и тази книга.

Кампанията в полза на Истинските котки е против котките ментета.

Добре, по какво да разпозная Истинската котка?

Това е просто. Природата е свършила голяма част от вашата работа предварително. Много Истински котки си личат веднага. Например всички котки, чиито муцуни сякаш наистина са били заклещени някога в менгеме и после системно бъхтени с чук, пъхнат в чорап, са Истински котки. Котките с уши като подкастрени с назъбени ножици са Истински котки. Почти всеки непородист нескопен котарак не само е Истински, но и колкото повече време ви се мотае из къщи, толкова по-Истински и по-Истински става; докато у единия от двама ви не остане и грам съмнение относно неговата Истинност.

Пухкавите котки не са непременно Неистински, но ако упорито демонстрират накърнено достойнство пред камерата, докато рекламират нещо си там, в чийто рекламен текст фигурират думите „мърррр, пррррекрасно“, те определено поставят своята Истинност под въпрос.

Аха. Значи котките от рекламите не са Истински?

Всъщност появата в реклами не прави котката Неистинска. Не е достатъчно някой да я бухне в някаква чудата пирамида от черги и да я снима как наднича нервно от дупката. Но веднъж попаднала там, държанието й означава много.

Например, ако поставите Неистинска котка пред наредени купички с котешка храна, тя послушно ще избере храната, произвеждана от спонсорите на рекламата, дори и всички останали купички да не са намазани с грес. Истинската котка, от друга страна, независимо от всичко ще се втурне към най-скъпата храна, ще я разсипе по пода на студиото, ще я излапа с виновна наслада, ще пробва някои от другите храни, ще препъне оператора и накрая ще се завре зад подиума на новинаря. Където ще се издрайфа. А после, след като собствениците й купят няколко големи кутии от този жалък буламач, повече няма и да припари до него.

Истинските котки никога не носят панделки (но понякога носят папийонки; виж „Анимационни котки“).

Нито пък се появяват на коледни картички.

Нито пък погват нещо със закачено на него звънче, каквото и да е то.

Истинските котки не носят нашийници. Но пък често носят кукленски дрехи и кибичат с израз на рунтава имбецилност; същевременно мозъците им провеждат комплексно радарно сканиране на околността; после котката прави един специфичен скок, който я измъква от шапчицата, рокличката, престилчицата и кукленската количка, всичкото това наведнъж.