Читать «Автентичната котка» онлайн - страница 29

(Най-прочутата Немска овчотка е филмовата звезда РанКанКан, радвала се на забележителна, макар и донякъде кратка кариера през четирийсетте. Лице в лице с мостове, отнасяни от реките пред препускащи експресни влакове, или пожари, избухващи в сиропиталища, или хора, изгубили се в древни минни тунели, на РанКанКан можело да се разчита, че ще се запъти нехайно да си търси нещо за ядене. Но много, много фотогенично.)

БЪДЕЩЕТО НА ИСТИНСКАТА КОТКА

Ако сте готови да приемете теорията на Шрьодингер, то тогава всичко е цветя и рози — всъщност вероятно последният човек на Земята ще надникне от бункера и ще открие котка, която клечи и търпеливо чака някой да отвори хладилника.

Всъщност теориите не важат. Истинските котки оцеляват. Превърнали са оцеляването в изящно изкуство. Кое друго животно го хранят не защото е полезно или защото варди къщата, или пее, а защото, когато най-сетне се нахрани, добива доволен вид? И мърка. Мъркането е много важно. В мъркането е смисълът. Мъркането си струва и Страшилищата под леглото, и смрадта от време на време, и воя в четири сутринта. Други същества са наблегнали на големите зъби, дългите крака и прекалено щракащите мозъци, докато котките са се задоволили само със звук, който съобщава на света, че са щастливи. В голямото еволюционно надбягване мъркането е трябвало да бъде чифт циментови маратонки; вместо това то отредило на котките участ доста по-добра от очакваната, като имаме предвид доста нещастния летопис на отношенията на Човечеството с по-малките си братя. Котките са се научили да еволюират в свят, измислен принципно от природата, но на практика — от хората, при което са станали страшно добри в това. Мъркането означава: „Направи ме щастлив, и аз ще те направя щастлив.“ На рекламната индустрия й бяха нужни векове наред, за да загрее тази измамна истина, но когато най-после я загря, тя успя да продаде ужасно много Кукли-зелки.

На Истинските котки трябва да им признаете превъзходството.

Ако не го признаете, те само ще изчакат да ви видят гърба и сами ще си го вземат.

Но е хубаво да мислим, че бъдещето няма да се окаже толкова лошо, колкото хората предсказват, т.е. ако то случайно даже съществува, то сред куполите и тръбите на някоя орбитална колония, след стотици години, динамични хора с упорити брадички, хора, които знаят как да копаят руда на астероидите и тям подобни, пак ще стърчат пред биомодулите си и ще блъскат по пластмасова чинийка с лъжица.

И ще крещят „Зит!“ или „Уип!“, ако имат малко акъл в главата.

Информация за текста

Terry Pratchett

The Unadulterated Cat, 1989

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

АВТЕНТИЧНАТА КОТКА. 2001. Изд. Прозорец, София. Превод: [от англ.] Светлана КОМОГОРОВА [The Unadulterated Cat, Terry PRATCHETT]. Художник: Грей ДЖОЛИФИ (Gray JOLLIFE). С ил. Формат: 20 см. Страници: 111. Цена: 4.00 лв. ISBN: 954-733-161-2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1603]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45