Читать «Автентичната котка» онлайн - страница 24

Изследванията обаче сочат, че малка част от Истинските котки всъщност обичат да пътуват с кола, стига да е по тяхному. Една от нашите на път се чувстваше направо като у дома си, стига да можеше да седи на рамото на шофьора и да гледа пътя отпред, което вероятно е забранено от закона.

Животно, пуснато на воля в колата — тази идея никога не е била добра. Козите, общо взето, са най-лошият случай, но докато не сте разбрали, че под спирачката ви се е навряла костенурка, вие просто не знаете що е това страх, а вероятно няма да узнаете и що е това старост.

Нагледен урок по рисковете, които таи пътуването с котка, ми изнесоха едни приятели — те взеха котката си с тях, когато се местеха в нова къща. Беше последният курс — нали знаете, когато оставяте последния ключ у съседите, обещавате да се обаждате, прекопавате няколко първокласни растения и поемате за последен път по трасето с всичките онези неща, които хамалите не са могли, не са или не са искали да качат в камиона, като например децата, разни странни кухненски железарии и котката.

Но всичко беше наред, защото, по мнението на котката, колата беше просто цял куп места за спане на колела, и тъй, те потеглиха по шосето, нали знаете как е: „Стигнахме ли вече?“; „Не, не ти се драйфа, просто така ти се струва.“

А после спряха на едно капанче.

Всъщност останалото не ви трябва да го знаете. Можете да се досетите. Но за тези, които искат подробностите…

Те забравиха за котката. Излязоха, наядоха се, качиха се в колата, изминаха още стотина километра, слязоха, започнаха да разтоварват, котка нямаше. Котката трябва да беше излязла.

Полунощ. Гуми изпищяват по паркинга на капанчето. Почти истерясал мъж се измъква навън с пластмасова купичка и лъжица, промъква се по паркинга, като се опитва да. си докара възможно най-нехаен вид, и същевременно бъхти по купичка с лъжица и крещи „Мац-пис-пис-пис!“ с напрегнат фалцет (по онова време той не беше платен член на Кампанията; ако беше, щеше вече да е наясно с тия работи и щеше да прекръсти котката на нещо от сорта на „Оп!“ или „Бъз!“). Минава час. Той оставя телефонен номер на най-коравосърдечната от келнерките и потегля обратно, и му се привижда семейният любимец, разточен като баница върху скоростното платно…

Чак когато почти е пристигнал вкъщи, котката благоволява да изпълзи на задната седалка и да измяца за храна. В претъпканата бричка тя си намерила начин да се вмъкне през дупката в багажника и се настанила удобно зад резервната гума. Но вие това си го знаехте.

Кампанията в полза на Истинските котки препоръчва начин за ликвидиране на целия проблем с преместването на котките в новия дом. Той ви отървава от цялата тази работа с криенето под леглото, подозрителното надничане през задния вход, обидения вид и т.н.

Работата е там, че, разбирате ли, нормалната Истинска котка се привързва не към хората, а към рутината и територията. Модно е да се тръшкате за съпруги или съпрузи, жертвали успешна кариера, за да последват брачния си партньор на другия край на страната, но никой не се замисля над факта, че семейната котка може да е прекарала години в разработване на дузини местенца за спане, изработване на най-добрите маршрути за дебнене, места за причакване и т.н. Човеците на сцената са просто същества, осигурени от природата, за да отварят хладилници и кутии например. Котката, разбира се, доста се привързва към тях. Ако става за въпрос, и към чифт джапанки можете доста да се привържете. Но много по-лесно е да се привържете към нови балъци, отколкото към нови места за спане.