Читать «Ученик на стария джедай» онлайн - страница 27

Таньо Танев

На Лонтай Дарт Клин отбиваше вълна след вълна от императори, президенти и диктатори на съюзниците, треперещи за своето положение и говорещи празни думи. Винаги предпочиташе три думи на джедай пред триста неносещи информация правителствени декларации предназначени преди всичко да не кажат нищо на никого и да величаят правителството което ги публикува.

Само сведението за джедай от Динкос го накара да потрепера. Императора бе самозванец на тъмната страна, а Динкос бе истинския властелин. Другите „Дарт“ бяха само негови сенки, страшни или жалки, но само сенки. Йода само бе намекнал за него смътно. Императора само веднъж каза кой го е обърнал към мрака — Динкос. Всички мислеха, че преди времето на Йода се е преселил във вечния динкоски покой, а се оказа жив. Не можеше да бъде победен нито с добро, нито с лошо или такива поне бяха преданията.

Периодично при Дарт Клин се събираха четеридесетте водещи джедаи от съюзните светове и той черташе след пост и медитация директивите които те претворяваха в планове и стратегии. Седмици прекарваше в отвъдното с Йода и подобни на него духове от всички поколения джедай на всички времена преди да изрече пет слова грохнал, немощен и отнесен. Ключът за победата изтръгна от императора — единствения който го е виждал и се е учил от него. Динкосите, които никой освен императора не бе виждал всъщност са изоставен експеримент на силикатите за органично-силикатна форма за атака на органичните светове. Силикатите не бяха живи и за тях времето не означаваше нищо.

Ликвидирането на Динкоса, който ръководеше алконите от втората луна на Янгул и се наричаше Ктон възложи на Дарт Лун.

Според откъслечните данни динкосите са биосиликати с размери от порядък на бивол до слон. Биологичната обвивка подхранва силикатния скелет. Тромави и самотни създания.

Дарт Лун пристигна в района на Янгул с ученика си Сток от Дафур и веднага предаде сигнал, че е дошъл да предложи помощта си като наемник. Плениха го и го държаха в метален сейф отделно от Сток.

Сток, който алконите познаваха като ученик на Дарт Хук дълго повтаря своята версия за битката в орбиталната станция на Махед, където загина техния любимец — Хук. Според Сток това е било клопка с участието на двайсетина джедаи водени от Дарт Клин. Това съвпадаше с данните от разузнаването. Дарт Лун бил там и преживявал от убийства по поръчка и комар. В края на боя, когато Дарт Хук бил мъртъв, а спътниците му пленени и той бягал, Лун се намесил на негова страна и под прикритието на алконски разрушители успели да избягат. Вестта за появата на Пар Милан и Колонтин Бесс за алконите бе истински неприятна. По-неприятна дори от загубата на разрушителите защитаващи бягащите Лун и Сток. Двамата съживени джедаи бяха разкрили източниците на доходи на Алкон и сега тези пари щяха да секнат. Наистина ставаше въпрос за много пари.