Читать «Ученик на стария джедай» онлайн - страница 26

Дарт Лун почувства неудържимо желание да спечели слава в безкрайни битки. Само колко млади джедаи му се струваха лесна плячка! Пръв се впусна да преследва и унищожава невидимите снайперисти стрелящи по обединения флот безнаказано. Още на осмия изстрел с подарения му от Махед джедайски боен кораб записа попадение по невидим стрелец, който стреляше извън обсега на радарите. Техниката не можеше да засече малкия кораб, но засече големия взрив станал след попадението. Възторга на войните които го посрещнаха го опияни.

Такава война никой не бе очаквал. Познатите от миналото мощни армади ставаха лесна плячка на невидими стрелци. Кълбото изтребители около крайцери и планетарни разрушители не вършеше никаква работа. Никой не ги нападаше в познатия стил. От нищото единичен изстрел превръщаше гордостта на флота в грандиозно зарево осветявайки звездната пустош за миг.

Изнасянето на флотската отбрана до границите на радарната видимост доведе само до няколко сблъсъка в познат стил и се започна стрелба от разстояния извън границите на всяка техника и представа за война. Единствения отговор бе да се приемат същите действия.

Насред нищото виси малък кораб, почти само оръдие и двигател. Джедай медитира седмици наред и внезапно стреля по усет, после един единствен ужасно мощен импулс и стрелеца изчезва от тази позиция и играта започва отново.

Експедиционните корпуси се топяха под унищожителния огън. Целта достигаха на моменти четвъртина от изпратените бойци. Останалите се изпаряваха с транспортите, независимо от всичко. Малки кораби се промъкваха по-лесно.

Нещо могъщо и злокобно определяше безпогрешно оптимална тактика за Алкон и неговите съюзници. Започнатата с толкова еуфория умиротворителна операция вървеше от зле на по-зле и при сблъсъка на двете коалиции нещата се влошаваха от ден на ден. Загубите растяха катастрофално, а надеждите за резултат се изпаряваха пред очите им. Някои от световете които не се намесиха в конфликта откровено подкрепяха Янгул и съюзниците му. Появи се и най-страшното — неорганични наемници — силикати. Кристална форма. Неразбираема и опустошителна като нищо познато. Появяваха се спорадично и сееха смърт и семената на своята нежива логика и растеж. Съюзниците никога не успяха да се докопат до нищо смислено и разбираемо, въпреки колосалните жертви които даваха за унищожаването на всеки силикат сеещ смърт из съюзните светове.

От пленени алкони разбраха, че само един Динкос — джедай може да контактува със силикати. Той бе мозъкът на всичко — пророк, магьосник и заклинател. Центърът на всяко тяхно начинание и действие. Стратег и координатор — всичко!