Читать «Космически път» онлайн - страница 23

При полета Н69 на антиметеоритния глисер „Ловец“ всичко започна спокойно. Гръмнаха два камъка, висяха, слухтяха и дебнеха. Йор стоически изпълняваше присърце тази служба. Знаеше, че всеки труд се отплаща в последствие. Космонавта от вътрешния пръстен, скарал се със своя капитан не беше лош човек, въпреки, че от любов към всеки спор издребняваше до безкрай. Йор също бе приказлив, така че говореха и уточняваха всевъзможни спорове с известно удоволствие и генерален съдия — паметта на компютъра. През този период на самообучение в спорове научи колкото в пет звездни факултета. Сега спореше и свободно цитираше по памет таблици и цифри от история до химия и от астронавигация до психология.

Веднъж, вече на връщане към Тена, когато космонавта спеше в креслото на мостика, а Йор играеше шах с компютъра, изведнъж по приоритетен сигнал за тревога, шахматните фигури изчезнаха и със звуков сигнал се появи образа на станция Тена и траектория на метеорит преминаващ през нея. Твърде късно откриха малкия леден къс радарите. „Ловец“ бе с нос към Тена, отзад нямаше нито оръдия нито лазери. Време за обръщане нямаше. Всичко 118 секунди. Ако се доускореше глисера по пътя на метеорита можеха да се спечелят още 6 или 7 секунди.

Йор включи двигателите на пълна мощност така, че пътят на буцата лед да премине през пламъците на соплата. — Поне Деа не е на Тена — Тази мисъл за миг мина през съзнанието му. Срещна очите на пробудилият се космонавт, неразбиращ какво става. Натисна напред лоста за управление и подложи носът на глисера на траекторията на метеорита, без да изключва работещите с пълна мощност двигатели и да се ускорява към Тена. Планът бе прост. Метеорита щеше да застигне глисера и да рекошира от носа на кораба при значително по-малка скорост. При това и глисера и метеорита щяха да се отклонят от траекторията си. Че това е чисто самоубийство не помисли, но знаеше, на Тена ходеха без скафандри и едно разхерметизиране означава смъртта на хиляди хора. Космонавта осъзна сериозноста на положението и херметизира скафандъра си. Това бе последното Йор видя. Дори не усети болка.

От страхотния удар „Ловец“ се прегъна сякъш бе от хартия и започна да се мята безразборно в пространството. Ледената буца се отклони и след 4 минути профуча на няколко километра от Тена и изчезна в космоса. След още няколко минути няколко парчетии от носа на глисера и буци лед надупчиха слънчевите батерии на Тена.

От удара двете кресла с гръб пометоха няколко съоръжения на мостика, разкривиха вратите на панелите на задната стена и се оплетоха в разкъсаните кабели. Въздуха със рев излезе през пукнатините на глисера и шлемното стъкло на скафандъра на Йор се затвори автоматично хереметизирайки скафандъра. Космонавта нямаше късмет, една изкривена от удара шина се заби в иначе жилавата материя и с една тънка струйка въздух отнесе живота от него. Йор не чувстваше нищо, но още дишаше. Добре че останали без захранване и управление двигателите замлъкнаха.