Читать «Космически път» онлайн - страница 21

Таньо Танев

Не след дълго разтреперан, разплакан глас повтаряше от високоговорителите:

— „Одисей“ … „Одисей“ … — честотата на глисерите отговори. Възторга беше неописуем.

Трябваше много време да мине преди метеоритния разрушител „Одисей“ да предаде официално съобщение до центъра:

"От катастрофиралия преди 37 години зад орбитата на Плутон звездолет „Ловец“ глисер с 8 оцелели е успял да се добере и да се закачи за астероида Ерос, излизащ от Слънчевата система. Сега при завръщането на астероида към Слънцето в глисера има 6 оцелели космонавти. Останалите от „Ловец“ са загинали. Имената и кодовете на оцелелите са:

1. …………..

2. …………..

……………..

Телефона на Лин изписука в джоба на скафандъра. Той беше в треска и нито спеше, нито ядеше. За „Ловец“ дори той не можеше да научи нищо освен официалните съобщения.

— Татко, татко, търсят те от Коспол — младо девойче говореше задъхано в слушалката — много са страшни.

— Няма нищо, малката ми, ще видя какво има — отговори колкото може по спокойно той — идвам веднага.

На вратата се сблъска с двама левенти от космическата полиция.

— Командор Лин?

— Да.

— Имате проблеми командор! — преди да разбере какво става закопчаха на дясната му ръка масивна гривна. — Вие сте под контрол! Извинявайте! Вършим си работата. Преди време сте изтеглили секретен сейф на друго лице с кодов номер.

— Да! Какво нередно има? — Лин трепереше, чувстваше. Надеждата го заливаше, обладаваше и изгаряше.

— Вие сте знаели номера, командор, имате право, но става въпрос за пари, за много, много пари.

— Какво става всъщност?

— Вие сте изтеглили чужди сметки, застраховки, заплати и един зародишен сейф принадлежащи на друго лице. Трябва да ги възстановите.

Лен беше див от радост.

— Не мога! — цялата му същност сияеше. — Няма да ги възстановя! Вече не е възможно!

Всичко му стана ясно. Най щастливия човек в галактиката беше той. Най.

— Как така? Вие сте уважаван човек командор Лин … Девет звезди …! Обществено положение …!?

Телефона в скафандъра на Лин отново звънна.

— Татко, какво става татко? Сега пък двама от банката?

— Няма нищо миличко, сега идвам, няма да повярваш, мама, мама се връща, Ели, твоята майка …. ще си сваля скафандъра, малката ми, ще го сваля!

— Татко, нали винаги си ми казвал, че тя останала там…

— Да миличко, но сега май се връща … — по изстрадалото му лице рукнаха сълзи. Самия Лен, легендата, плачеше и се тресеше пред смаяните полицаи. Накрая и те разбраха защо не може да възстанови чуждия сейф изтеглен от него. Изчезнаха сконфузено и безмълвно.

— От Земята, разрушител „Одисей“ препредава частен разговор за астероид Ерос и глисер „Ловец“. Звезден командор Ели, с Вас ще говори дъщеря Ви.

— Аз нямам дъщеря! — колебливо отговори измъчен женски глас от високоговорителя — на колко е години?

— Тринадесет — обади се Йор зад дежурния.

— Лин…!!! — възкликна отново високоговорителя.