Читать «Джонатан Стрейндж и мистър Норел» онлайн - страница 582

182

През юли 1809 година в Къщата на сенките в присъствието на мистър Сегундус, мистър Хънифут и Хенри Удхоуп.

183

Флорилегиум, епитом и подправка са термини за различни части на заклинанието. През XIII и XIV век феите в Англия обичат да прибавят към магиите си призиви към произволно избрани християнски светци. Феите не разбират християнската доктрина, но са силно заинтригувани от светците, които считат за могъщи магически същества, чието покровителство е полезно. Тези призиви се наричат флорилегии (флорилегиум — буквално сбор, китка от цветя) и слугите феи ги предават на своите господари християни. Когато в Англия се установява протестантството и светците изпадат в немилост, флорилегиите се превръщат в безсмислени върволици от магически думи и части от различни заклинания, произнасяни, от магьосника с надеждата, че поне нещо от тях ще подейства.

Епитомът е сбита форма на заклинание, включена в друго заклинание за усилване или разширяване на действието му. В този случай епитомът за предпазване и освобождаване има за цел да пази магьосника от обекта на призоваването. Подправка е украшение от думи и формули, с които се „подправя“ заклинанието. Подправката за молба окуражава обекта на призоваването да помогне на магьосника.

184

Последният елемент на успешното заклинание за призоваване е времето. Магьосникът трябва по някакъв начин да посочи на обекта на призоваване кога да се появи, в противен случай (както Стрейндж вече се убеди) призованият може да се яви по всяко време и да сметне, че е изпълнил задължението си. Свещта е много удобно средство: магьосникът нарежда на призования да се яви, когато пламъкът угасне.

185

Хаосът от гарвани и вятър е описан и в историята за детето на ръкавичаря от Нюкасъл (глава 39, бележка 1).

186

Изненадващо голям брой крале и принцове на Феерия са били хора. Джон Ъскглас, Стивън Блек и Алесандро Симонели са само трима от тях. Феите като цяло са непоправимо мързеливи. Макар да обичат високите постове, почестите и богатствата, те не понасят бремето на управлението.

187

Години след това жителите на Клън казваха, че ако застанеш на пръсти до точно определено дърво през зимата на пълнолуние и източиш врат, за да надникнеш между клоните на друго дърво, тогава в далечината може да се види Ашфеър. В сняг и на пълнолуние къщата изглеждала неземна, самотна и изгубена. След време обаче дърветата се разраснали и Ашфеър вече не можел да се види.

188

Това съвсем не е необичайно, както се вижда от следния откъс от „Съвременен магьосник“ (есен, 1812 година): Къде е къщата на Пейл? А тази на Стоукси? Защо никой никога не ги е виждал? Домът на Пейл се е намирал в Уоруик. Улицата е известна. Къщата на Стоукси е гледала към катедралата в Екзетър. Къде е замъкът на Краля Гарван в Нюкасъл? Всеки, който го е посещавал, твърди, че той бил пръв по красота и великолепие в света, но някой в по-ново време да го е виждал? Не. Има ли данни за разрушаването му? Не. Той просто е изчезнал. Всички тези къщи съществуват, но щом магьосникът замине или умре, изчезват. Стопанинът може да влиза и излиза когато пожелае, но никой друг не може да ги намери.