Читать «Джонатан Стрейндж и мистър Норел» онлайн - страница 580

162

Байрон умира от простуда в Гърция пет години по-късно.

163

Затвор, където Дролайт лежи за неизплатени дългове от ноември 1814 г.

164

Вж. глава 3, бел. 1.

165

Възстановяване и поправяне е магия, която премахва последиците от наскоро нанесена вреда.

166

Ръката на Тейло е древна магия на феите, която спира най-различни неща: дъжд, огън, вятър, течаща вода и кръв. Смята се, че е наречена иа името на феята, която я показала на английски магьосник.

167

Кантлуцет — загадъчна древна магия, която кара луната да запее. Смята се, че песента на луната е много хубава и може да излекува от проказа или лудост всеки, който я чуе.

168

Розата на Дедал — сложна процедура, измислена от Мартин Пейл за съхраняване на чувства, грехове и добродетели в кехлибар, мед или пчелен восък. Когато веществото, в което се съхраняват, се затопли, затворените в него качества излизат на воля. Розата има — или по-скоро е имала — множество приложения. Може да се използва за придобиване на смелост или за заразяване на врага със страх, за предизвикване на чувства като любов, похот, благородна целеустременост, гняв, ревност, амбиция, саможертва и така нататък.

169

Подобно на много други магии с необичайни имена, Разсъблечените дами съвсем не е толкова интригуваща, колкото звучи. Въпросните дами са чисто и просто вид горско цвете, използвано в магия за обезсилване иа феи. Цветето трябвало да остане без венчелистчета и листа — оттам и „разсъбличането“.

170

Остъкляването на Стоукси превръща предмети и хора в стъкло.

171

Теоретиците често отбелязват, че макар и неизменно предани на Джон Ъскглас, жителите на Северна Англия не винаги говорят за него с уважението, което той предизвиква на юг. Всъщност поданиците на Ъскглас обичат да се забавляват с истории и балади, които изтъкват недостатъците му, като например легендата за Джон Ъскглас и въглищаря от Ълсуотър или тази за старицата и магьосницата. Последната има много варианти (някои от които доста вулгарни). В нея се разказва как Ъскглас едва не изгубил сърцето си, царствата си и могъществото си заради една корнуолска вещица.

172

Подобно на Джон Ъскглас, Магьосникът от Атодел управлявал своя остров или кралство. Смята се, че Атодел е един от западните острови на Шотландия. Но той или е потънал, или е — както някои вярват — невидим. Шотландските историци изтъкват Атодел като свидетелство за превъзходството на шотландската магия над английската; кралството на Джон Ъскглас, твърдят те, е западнало и сега е в ръцете на южняците, докато Атодел продължава да бъде независим. Тъй като Атодел е невидим и недостъпен, това твърдение трудно може да се докаже.

173

В легендата за Джон Ъскглас и въглищаря от Ълсуотър Ъскглас участва в магическо състезание с беден въглищар и губи. Историята прилича на други старинни легенди, в които велик владетел бива надхитрен от свой беден поданик, и по тази причина много учени смятат, че тя няма историческа основа.

174

През пролетта на 1816 година в дома на гравьорите в Спитълфийлдс Стрейндж беше казал на Чайлдърмас: „Знаете, че човек не може да избяга от школата си.“ Преди да стане слуга и съветник на мистър Норел, Чайлдърмас се бе пробвал в няколко професии. Първата от тях, практикувана в детските му години с голям успех, беше джебчия. Майка му Черната Джоун някога оглавяваше малка банда от мръсни окъсани хлапета, които се занимаваха с джебчийство в градовете в Източен Райдинг в края на 70-те години на XVIII век.