Читать «Зазоряване» онлайн - страница 8

— Ще заминем заедно за Дартмут през есента, Чарли — напомни му Едуард. — Искам да направя това, ами, по правилният начин. Така съм възпитан. — Той сви рамене.

Не преувеличаваше — наистина са си падали по старомодните морални ценности през Първата световна война.

Устата на Чарли се изви на една страна. Търсейки нещо, за което може да се хване. Но какво можеше да каже? Предпочитам първо да поживеете в грях? Той беше баща — ръцете му бяха вързани.

— Знаех си, че ще се случи — промърмори намръщено той на себе си. След което, внезапно, лицето му стана напълно гладко и безизразно.

— Тате? — попитах разтревожено. Погледнах към Едуард, но не можех да разчета и неговото лице, докато наблюдаваше Чарли.

— Ха! — избухна Чарли. Подскочих на мястото си. — Ха, ха, ха!

Зяпах невярващо, докато Чарли се бе свил на две от смях — цялото му тяло се тресеше от него.

Погледнах към Едуард за превод, но устните му бяха стиснати така, сякаш и той самият се опитваше да удържи смеха си.

— Добре, става — каза сподавено Чарли. — Женете се. — Още една вълна от смях го разтресе. — Но…

— Но какво? — настоях аз.

— Но ти трябва да кажеш на майка си! Няма да кажа и думичка на Рене! Това си е изцяло твоя работа! — Той избухна отново в силен смях.

Застинах с ръка на дръжката, усмихвайки се. Разбира се, по това време думите на Чарли ме бяха ужасили. Ултимална гибел: да кажа на Рене. Ранният брак бе на по-високо място в черния й списък от варенето на живи кученца.

Кой можеше да предвиди отговора й? Не и аз. Определено не и Чарли. Може би Алис, но не се бях сетила да я попитам.

— Е, Бела — бе казала Рене след като сподавено и заеквайки бях казала невъзможните думи: Мамо, ще се омъжвам за Едуард. — Малко съм засегната, че ти отне толкова време да ми кажеш. Самолетните билети поскъпват все повече. Оуу — развълнува се тя. — Мислиш ли, че ще махнат гипса на Фил до тогава? Ще развали снимките, ако не е в костюм…

— Задръж за малко, мамо — ахнах аз. — Какво искаш да кажеш с това „че ми е отнело толкова време“? Тъкмо се сго… сго… — Беше ми невъзможно да изкарам думата „сгодих“. — … уредихме нещата, нали знаеш, днес.

— Днес? Сериозно? Ето това е изненада. Предположих…

— Какво си предположила? Кога си предположила?

— Ами, когато ме посетихте през април, ми се стори, че нещата вече са уредени, ако се сещаш какво имам предвид. Не си трудна за разчитане, миличка. Но не казах нищо, защото знаех, че с нищо няма да помогне. Ти си точно като Чарли. — Тя въздъхна, примирена. — Веднъж щом си наумиш нещо, няма как да те разубеди човек. Разбира се, точно като Чарли, и ти се придържаш към решенията си.

И тогава каза последното нещо, което очаквах да чуя от нея.

— Не повтаряш моите грешки, Бела. Звучиш така, сякаш си изплашена до смърт и предполагам, че това е така, защото си изплашена от мен. — Тя се изкикоти. — За това какво ще си помисля. И знам, че казах доста неща за брака и глупостта — и няма да върна тези думи обратно — но трябва да осъзнаеш, че тези неща се отнасяха само и единствено за мен. Ти си напълно различна личност. Ти правиш своя тип грешки и съм сигурна, че ще имаш своя дял от съжаление през живота ти. Но обвързването никога не е било проблем за теб, миличка. Ти имаш по-голям шанс да успееш с това, отколкото повечето четиридесетгодишни, които познавам. — Рене отново се засмя. — Моето малко дете на средна възраст. За късмет изглежда си открила и друга стара душа.