Читать «Зазоряване» онлайн - страница 5

Така че нямаше да мога да използвам телефона вътре. Но трябваше да се обадя…

Паркирах на тротоара до шевролетната скулптура и извадих мобилния телефон, който Едуард ми бе дал за спешни случаи, от жабката. Набрах номера, като задържах пръста си на копчето за прекъсване на разговора, докато телефона звънеше. Просто за всеки случай.

— Ало? — отвърна Сет Клиъруотър и аз въздъхнах облекчено. Бях прекалено голяма страхливка, за да говоря с голямата му сестра Лия. Фразата „да ми откъсне главата“ не беше напълно метафора, когато ставаше дума за Лия.

— Хей, Сет, Бела е.

— Оу, здрасти, Бела! Как си?

Задавих се. Отчаяна за успокояване.

— Добре.

— Обаждаш се за последните данни?

— Ти си медиум.

— Едва ли. Не съм като Алис — просто ти си предсказуема — пошегува се той. Измежду килаетската глутница в Ла Пуш, само на Сет му бе комфортно да назовава Кълънови по име, пък да не говорим за шегуването с неща като почти всезнаещата ми бъдеща зълва.

— Знам, че съм такава. — Поколебах се за минутка. — Как е той?

Сет въздъхна.

— Както винаги. Не иска да говори, макар че знаем, че ни чува. Опитва се да не мисли като човек, нали знаеш. Просто следва инстинктите си.

— Знаеш ли къде е сега?

— Някъде в северна Канада. Не мога да ти кажа в коя област. Той не обръща особено внимание на щатските граници.

— Някакъв намек, че може да…

— Няма да се върне вкъщи, Бела. Съжалявам.

Преглътнах.

— Няма проблеми, Сет. Знаех го още преди да попитам. Просто не мога да спра да се надявам.

— Да, всички се чувстваме по този начин.

— Благодаря ти, че ме търпиш, Сет. Знам, че другите сигурно се държат хладно с теб.

— Не са най-големите ти фенове — съгласи се весело той. — Малко е тъпо, струва ми се. Джейкъб направи избора си, а ти — своя. На Джейк не му харесва отношението им към това. Естествено, не е и супер въодушевен и че го проверяваш.

Ахнах.

— Мислех си, че не ви говори?

— Не може да крие всичко от нас, колкото и да се опитва.

Значи Джейкъб знаеше, че се тревожа. Не бях сигурна как се чувствам относно това. Е, поне знаеше, че не съм препуснала към залеза, забравяйки го напълно. Вероятно си мислеше, че съм способна на такова нещо.

— Предполагам, че ще се видим на… сватбата — казах аз, като изцедих думата през зъби.

— Да, аз и мама ще сме там. Беше яко от твоя страна да ни поканиш.

Усмихнах се на ентусиазма в гласа му. Въпреки че идеята да поканим семейство Клиъруотър бе на Едуард, се радвах, че му е хрумнала. Присъствието на Сет щеше да е страхотно — нещо като връзка, макар и незначителна, към липсващия ми кум.

— Нямаше да е същото без теб.

— Прати на Едуард поздрави от мен, става ли?

— Разбира се.

Поклатих глава. Приятелството, което се бе зародило между Едуард и Сет все още беше нещо, което човъркаше мозъка ми. Въпреки това беше доказателство, че нещата можеха да бъдат и по-различни. Че вампирите и върколаците можеха да се спогодят, само ако поискаха.

Не на всеки му допадаше тази идея.

— Ау — каза Сет, като гласът му се извиси с една октава нагоре. — Ъ, Лия си е вкъщи.

— Оу! Чао!

Телефонът замря. Оставих го на седалката и се подготвих психически да вляза в къщата, където ме очакваше Чарли.