Читать «Тук там има тигри» онлайн

Стивън Кинг

Тук там има тигри

На Чарлз много му се ходеше до тоалетната.

Нямаше смисъл да се опитва да се самозаблуждава, че ще издържи до междучасието. Мехурът му сякаш крещеше с всичка сила и госпожица Бърд го улови да се гърчи на мястото си.

В училището на Ейкърн Стрийт имаше трима учители, които водеха третите класове.

Госпожица Кини бе млада и руса и весела и имаше приятел, който я вземаше след часовете с колата си. Госпожа Траск имаше форма на сурова наденица, сплиташе си косите на плитки и се смееше гръмогласно. И госпожица Бърд.

Чарлз си знаеше, че ще попадне при госпожица Бърд. Просто си знаеше. Беше неизбежно. Защото госпожица Бърд явно искаше да го унищожи. Тя не позволяваше на децата да ходят повънка. Вънка, казваше тя, са площадките, строителните материали, варелите, а възпитаните дами и господа ходят в „тоалетната“.

Чарлз отново се загърчи.

Мис Бърд впери поглед в него.

— Чарлз — каза тя отчетливо, като продължи да сочи с показалката Боливия, — може би имаш нужда да отидеш в тоалетната?

Кати Скот, която седеше на предния чин, се закиска, като предвидливо покри устата си с ръце.

Кени Грифин се изкикоти и изрита Чарлз под чина. Чарлз се изчерви като домат.

— По-високо, Чарлз — каза бодро госпожица Бърд.

— Може би изпитваш нужда да…

(да уринираш, тя ще каже да уринираш, винаги така казва)

— Да, госпожице Бърд.

— Да, какво?

— Трябва да отида повъ… до тоалетната.

Госпожица Бърд се усмихна.

— Много добре, Чарлз. Можеш да отидеш до тоалетната и да уринираш. Нали изпитваш такава необходимост? Да уринираш?

Чарлз отпусна глава, сразен.

— Много добре, Чарлз. Можеш да отидеш. И те умолявам следващия път да не чакаш да те поканят.

Всеобщ кикот. Госпожица Бърд почука по дъската с показалката си.

Чарлз се затътри към вратата. Тридесет чифта очи пробиваха гърба му и всяко дете, Кати Скот включително, знаеше, че той отива в тоалетната да уринира. Разстоянието до вратата му се стори безкрайно дълго, като футболно игрище. Госпожица Бърд не продължи урока, а изчака мълчаливо, докато той отвори вратата, излезе в благословено пустия коридор, и отново я затвори.

Тръгна към мъжката тоалетна

(повънка, повънка, повънка, АКО ИСКАМ)

Чарлз вървеше, прокарвайки пръсти по студените плочки на стената, остави ги да подскочат по надупченото от кабърчета информационно табло и да се плъзнат по гладката, червена противопожарна кутия

(ПРИ ПОЖАР, СЧУПИ СТЪКЛОТО)

На мис Бърд това й харесваше. На нея й харесваше да го кара да се изчервява. Пред Кати Скот — на която никога не й се ходеше повънка, честно ли беше? — и пред всички останали.

Стара к-у-ч-к-а, помисли си той. Произнесе думата буква по буква, защото миналата година бе решил, че Господ не го брои за грях, ако човек произнася мръсните думи така.

Той отиде в мъжката тоалетна.

Вътре бе доста хладно, с една лека, но не неприятна миризма на хлор, която се носеше във въздуха. Сега, в късния предиобед, тоалетната бе чиста и пуста, спокойна и доста приятна, съвсем не приличаше на задимената, вонлива кабина на театър „Стар“ в центъра на града.

В тоалетната