Читать «Таен прозорец, тайна градина» онлайн - страница 97

— Стига съм се мотал с тебе — изпъшка той. Ейми се обърна и се втурна към вратата.

Той я последва веднага, удари я в гърба, а пръстите му се плъзнаха по яката й, опитаха се да се вкопчат в роклята й, да я хванат, после насмалко да затворят хватката си, която щеше да я притегли отново към него — завинаги.

Ейми се втурна покрай кухненския плот към задната врата. Дясната й обувка се изкриви и се изхлузи от крака й. Беше пълна с кръв. Шутър я следваше — пухтеше, от ноздрите му изскачаха кървави мехури, опитваше се да я хване.

Тя бутна мрежестата врата с ръце, после политна и падна по очи на прага, не можеше да си поеме въздух. Падна точно там, където Шутър беше оставил ръкописа. Претърколи се и го видя как идва. Сега той беше с голи ръце, но те изглеждаха достатъчни. Очите му бяха строги, отворени и ужасно мили под периферията на черната шапка.

— Съжалявам, госпожо — каза той.

— Рейни! — извика един глас. — Стой!

Тя се опита да се обърне, но не можа — вратът я болеше ужасно. Шутър изобщо не реагира. Просто идваше към нея.

— Рейни! Стой!

— Тук няма никакъв Рей… — започна Шутър и тогава в есенния въздух прозвуча отсечен изстрел. Шутър спря на място и погледна любопитно, почти небрежно, към гърдите си. Там имаше малка дупка. От нея не излизаше никаква кръв — поне засега, — но дупката беше там. Той сложи ръка върху нея, после я махна. Върху показалеца му имаше кървава точица. Той я изгледа. Просто точка — знак за край на изречението. Погледна го замислено. После пусна ръце и погледна Ейми.

— Мила… — почна той и се строполи до нея върху дъските на верандата.

Тя се претърколи, успя да се надигне на лакти, допълзя до него и захлипа.

— Морт? — изплака Ейми. — Морт? Моля те, Морт, кажи ми нещо!

Но той нямаше какво да й каже — след миг това чувство я изпълни цялата. Тя щеше да отхвърля простия факт на неговата смърт отново и отново през следващите няколко седмици и месеци, после щеше да се предаде, а после наново да осъзнае всичко. Той беше мъртъв. Той беше мъртъв. Беше полудял тук и сега беше мъртъв.

И той, и този, който беше в него накрая.

Тя сложи ръка на гърдите му и заплака, а когато някой застана зад нея и сложи успокояваща ръка на рамото й, Ейми изобщо не се обърна.

ЕПИЛОГ

Около три месеца след събитията при Ташморското езеро Тед и Ейми Милнър дойдоха да видят човека, който беше застрелял първия съпруг на Ейми — известния писател Мортън Рейни.

Бяха се видели с този човек един път през тези три месеца — на следствието в съда, но то беше формална необходимост и тогава Ейми не пожела да говори с него лично. Не и на съда. Беше благодарна, че той беше спасил живота й… но Морт беше неин съпруг и тя го беше обичала много години, и дълбоко в сърцето си чувстваше, че пръстът на Фред Еванс не беше единственият, който беше дръпнал спусъка.