Читать «Таен прозорец, тайна градина» онлайн - страница 95

— Морт? — обади се Ейми. Гласът й беше слаб и неуверен.

Той не отговори, само и гледаше втренчено. Очите му бяха мрачни и блестяха. Никога не ги беше виждала такива — дори в онзи ужасен следобед в мотела. Сякаш това изобщо не беше Морт, а някакъв непознат, който приличаше на Морт.

Макар че тя позна шапката.

— Къде намери тази вехтория? На тавана? — Биенето на сърцето й се усещаше в пресекналия й глас.

Сто на сто я е намерил на тавана. Дори и от мястото, където стоеше, усети миризмата на молци. Морт беше купил тази шапка преди години от един магазин за сувенири в Пенсилвания. Тогава пътуваха по местата на старите заселници менонити. Пак тогава тя гледаше малка градинка в дома си в Дери, в чупката между къщата и пристройката на кабинета. Нейната градинка — но Морт често излизаше да я плеви, когато му беше нужно вдъхновение. И обикновено си слагаше шапката. Наричаше я своята „шапка за мислене“. Ейми си спомни как веднъж той се гледаше в огледалото, с шапката на глава, и как се пошегува, че трябвало да си направи такава снимка за обложка на книга.

— Когато си сложа това — казваше той, — заприличвам на селянин, който върви в браздата на метър зад задника на мулето.

После шапката беше изчезнала. Трябва да е била пренесена тук и да е била прибрана. Но…

— Това е моята шапка — каза той най-после с дрезгав, слисан глас. — Никога не е била на друг.

— Морт? Какво има? Какво…

— Бъркаш, жено. Тук няма никакъв Морт. Морт е мъртъв. — Пронизващите му очи не трепваха. — Доста време се гърчи, но накрая не можеше вече да лъже себе си, камо ли мен. Не съм го докоснал с пръст. Той избра изхода на страхливците.

— Защо говориш така? — попита Ейми.

— Точно такъв е начинът, по който говоря — каза той с известна изненада. — Всеки в Мисисипи говори по този начин.

— Морт, престани!

— Не разбираш ли какво казах? — попита той. — Да не си глуха, а? Той е мъртъв. Самоуби се.

— Престани, Морт — каза тя и заплака. — Плашиш ме, недей така.

— Няма значение — каза той и извади ръце иззад гърба си. В едната държеше ножиците от горното чекмедже на бюрото. Вдигна ги. Слънцето се беше показало и блесна върху остриетата, когато той ги отвори и затвори — досущ като морска звезда. — Няма какво да се плашиш. Ей сега всичко ще свърши. — Той тръгна към нея.

49

За момент тя остана на мястото си. Морт не би я убил — ако имаше склонност към убийство, то той сигурно щеше да го извърши през онзи ден в мотела.

Тогава видя погледа в очите му и разбра, че и Морт го знае.

Но това не беше той.

Тя изпищя, обърна се и се втурна към вратата.

Шутър я последва. Ножиците описаха сребърна дъга. Щеше да ги забие до дръжките между лопатките й, но се хлъзна върху листата, пръснати по дървения под. Просна се в цял ръст и изкрещя — смесица от изненада и гняв. Остриетата пробиха страница девета от „Таен прозорец, тайна градина“ и върховете им се отчупиха. Устата му се удари в пода и от нея рукна кръв. Пакетът цигари „Пал Мал“ — марката, която Джон Кинтнър пушеше мълчаливо през междучасията в курса по литературно творчество, в който бяха заедно с Морт Рейни — изпадна от джоба му и се плъзна по гладкото дърво. Той се изправи на колене и отвори уста. Заръмжа, заусмихва се през кръвта, течаща от горната му устна и зъбите.