Читать «Пресата» онлайн - страница 9

— Да. — Тя въздъхна и неспокойно се размърда на стола. — Не знам какво да правя…

— Мис Кюлет — намеси се Джексън, — доколкото разбрах, вие също сте пострадала?

— Да, порязах си пръста. — Лицето й внезапно помръкна. — Всички неприятности започнаха оттогава. — Тя тъжно ги изгледа. — Понякога ми се струва, че момичетата вече не ме обичат… сякаш за всичко съм виновна аз.

— Налага се да ви задам неудобен въпрос — бавно изрече Джексън. — Страхувам се, че няма да ви хареса. Навярно ще ви се стори много личен и без връзка със случилото се, но повярвайте, че е точно обратното. Отговорите няма да бъдат записани в полицейското дознание.

Момичето изплашено заекна:

— Н-н-направила ли съм нещо нередно?

Джексън се усмихна и поклати глава. Шери се отпусна.

„Слава Богу, че Марк е с мен“ — помисли си Хънтън. Професорът продължи:

— От отговора ви зависи дали да запазите хубавия си апартамент и да се върнете на работа… с една дума — всичко да бъде както преди.

— Бих дала мило и драго за това.

— Шери, девствена ли сте?

Тя го изгледа втрещено, сякаш някакъв свещеник й беше ударил шамар, след което й бе дал причастие. Вдигна очи, обгърна с ръка скромната всекидневна, сякаш питаше дали това би могло да бъде гнездо на порока, сетне простичко отговори:

— Пазя се за съпруга си.

Хънтън и Джексън мълчаливо се спогледаха; в този миг полицаят прозря страшната истина — някакъв демон се бе вселил в стоманения корпус на машината за гладене и я превръщаше в одушевено същество.

— Благодаря ви — тихо изрече Джексън.

— Какво ще правим сега? — мрачно попита Хънтън, когато седнаха в колата. — Може би трябва да повикаме свещеник, за да прогони злия дух?

Професорът презрително изсумтя:

— Свещеникът положително ще те накара да прочетеш няколко поучителни памфлета, докато телефонира в лудницата. Налага се ние да свършим всичко, Джими.

— Мислиш ли, че ще успеем?

— Може би. Проблемът е в следното: знаем, че в машината има нещо, но не ни е известно точно какво. — Хънтън почувства, че го побиват тръпки, сякаш го докосна призрачен пръст. — Чувал съм за много демони. Въпросът е дали този, с когото си имаме работа е от обкръжението на Ваал, или на Пан? Или на онзи, когото християните наричат Сатана? Не знаем със сигурност. Щеше да бъде много по-лесно, ако демонът беше извикан нарочно. Но в случая вероятно се касае за случайно обладаване. — Той прокара пръсти през косата си. — Знаем една от причините — кръвта на девственица, но това е крайно недостатъчно. Трябва да сме напълно сигурни.

— Защо? — рязко попита Хънтън. — Предлагам да изберем няколко заклинания и да ги изпробваме.

Професорът студено го изгледа.

— За Бога, Джими, това не е игра на стражари и апаши! Ритуалът за прогонване на злия дух е безкрайно опасен — донякъде напомня контролирана ядрена реакция. Всяка грешка би довела до гибелта ни. Засега демонът е впримчен в машината. Но ако му дадем възможност да…

— Излезе?

— Това ще му достави огромно удоволствие — мрачно заяви Джексън. — При това той е кръвожаден и ще убива с наслада.