Читать «Пресата» онлайн - страница 2

— Май нямаш апетит — подхвърли Джексън.

Съпругите им бяха влезли в къщата да измият съдовете и да поговорят за децата си. Джон Хънтън и Марк Джексън седяха в сламени столове до скарата на двора. Хънтън леко се усмихна на заобиколния начин, по който се изразяваше приятелят му — всъщност изобщо не беше докоснал вечерята си.

— Имах кошмарен ден — отвърна той. — Не съм виждал по-отвратителна гледка.

— Катастрофа?

— Не, нещастен случай в обществена пералня.

— Кървава работа, а?

Хънтън не отговори веднага, но лицето му се изкриви в гримаса на отвращение. Извади кутия бира от хладилната чанта и я пресуши до половината.

— Предполагам, че вие, университетските преподаватели, не познавате условията в промишлените перални.

— Грешиш, като студент цяло лято работих в такава пералня.

— Значи си виждал машината за експресно гладене?

Джексън кимна.

— Разбира се. Пускат в нея влажни чаршафи и покривки. Огромна продълговата машина.

— Точно така. Днес в пералнята „Синята панделка“ жена на име Адел Фроули паднала в гладачката и направо била погълната от нея.

Джексън пребледня.

— Но… това е невъзможно, Джони. Има предпазен лост. Ако някоя от работничките, зареждаща машината, случайно пъхне вътре ръката си, лостът автоматично спира мотора.

Хънтън кимна.

— Така е според правилата за безопасност. Но все пак се е случило.

Затвори очи и отново видя експресната машина „Хадли-Уотсън“. Тя представляваше правоъгълник с размери девет на два метра. От едната й страна брезентова трансмисия минаваше под предпазния лост, издигаше се под ъгъл, сетне отново се спускаше надолу. Тя пренасяше влажните и смачкани чаршафи върху и под шестнайсет въртящи се валяка. Тъканите бяха притиснати между тях като тънки резенчета шунка. Температурата на парата във валяците можеше да достигне триста градуса за максимално изсушаване. Налягането върху прането беше четиристотин килограма на квадратен метър, за да отстрани всяка гънка.

Незнайно как, мисис Фроули беше попаднала в машината. Стоманените, изолирани с азбест цилиндри, бяха червени, сякаш бяха боядисани с миниум, а от облаците пара, кълбящи се от машината, лъхаше отвратителната миризма на гореща кръв. Окървавени парчета от бялата блуза и от сините панталони на жертвата, дори от сутиена и от пликчетата й, изскачаха от другия край на машината; по-големите бяха прилежно сгънати от автомата. Но дори това не бе най-кошмарното.

— Опитваше се да сгъне всичко — сподели Хънтън с приятеля си, въпреки усещането, че отново му прилошава. — Но човешкото тяло не е чаршаф, Марк. Онова, което видях… което беше останало от нея… — подобно на изплашения надзирател, той се задави, сетне тихо промълви:

— Наложи се да я съберат в кошница.

Джексън подсвирна.

— Интересно кой ще загази — собственикът на пералнята, или инспекторите по охрана на труда.

— Нямам представа — отвърна полицаят. Кошмарната картина все още беше пред очите му: пресата хърка, боботи и свисти, кръвта се стича на ручейчета от двете страни на боядисания й в зелено корпус, разнася се зловоние… — Зависи кой е одобрил проклетия предпазен лост й при какви условия.