Читать «Подпалвачката» онлайн - страница 9

— Стига с този прякор, моля те!

— Добре де, Уонлес — разсмя се Куинси. — Той лично ще има грижа да изхвърли подмазвачите. Моята приятелка ще гледа молбата ти да е сред приетите. А оттам нататък, драги, каквото сабя покаже.

И така, когато на таблото с обявите във Факултета по психология се появи бележката за набиране на доброволци, той попълни молба. Седмица след предаването й по телефона му се обади някаква стажантка (навярно приятелката на Куинси) и му зададе няколко въпроса. Той й отговори, че родителите му са починали; че кръвната му група е 0; че за пръв път се подлага на експеримент, провеждан от този факултет; че е редовен студент в Харисън, завършил семестриално през 69-а с много над средния успех, осигуряващ му стажантско място. И да, има навършени двайсет и една години и законното право да сключва всякакъв вид договори, обществени и частни.

Седмица по-късно с университетската поща се получи писмо, което го уведомяваше, че е одобрен, и го молеше да подпише документ за освобождаване на факултета от съдебна отговорност. „Моля носете подписания документ с вас на 6 май в стая №100 на Джейсън Гирни Хол.“

И ето го тук, предал документа, изчакал цигароубиеца Уонлес да си иде (вярно, че напомня на доктора от оня циклопски филм), отговаря на въпроси за преживявания със свръхестествен характер, заедно с единайсет други абсолвенти. Страда ли от епилепсия? Не. Баща му беше починал внезапно от инфаркт, когато Анди бе на единайсет. Майка му беше загинала при автомобилна катастрофа, когато Анди бе на седемнайсет — преживя го много тежко. От близките му роднини беше останала само сестрата на майка му, леля Кора, вече в доста напреднала възраст.

Той продължи надолу по колоната от въпроси, попълвайки „не, не, не“. Само на един въпрос отговори с „да“: „Имали ли сте счупвания на кости или сериозни навяхвания и какви?“ В предвиденото пространство отбеляза, че си е счупил левия глезен при подхлъзване по време на бейзболен мач в Малката лига преди дванайсет години.

Прегледа повторно отговорите си, проследявайки ги нагоре с върха на химикалката. В този момент някой го побутна по рамото и един мелодичен, леко дрезгав женски глас попита:

— Бихте ли ми услужили с химикалката, ако сте свършили? Моята спря да пише.

— Разбира се — обърна се той да й я подаде. Красавица. Висока. Светлокестенява коса, великолепна кожа. Облечена в сивосин пуловер и къса пола. Хубави крака. Без чорапи. Непреднамерена оценка на бъдещата съпруга.

Тя пое химикалката и му благодари с усмивка. Лампите хвърлиха бакърени отблясъци в небрежно прихванатата й с широка бяла панделка коса, когато отново се наведе над формуляра си.

Анди отнесе своя на стажантката в предния край на залата.

— Благодаря — каза тя автоматично като робота Роби. — Седемдесета стая, събота сутрин, девет часа. Моля, бъдете точен.

— Каква е паролата? — дрезгаво прошепна Анди.