Читать «Подпалвачката» онлайн - страница 8

— Тя не харесва на никой мислещ човек — отвърна Куинси със спокойна, невъзмутима усмивка. — Но земята продължава да се върти. За какво ли са му притрябвали на нашето разузнаване слаби халюциногени? Кой би могъл да каже? Най-малко аз. Както и ти. А по всяка вероятност и те. Но докладите звучат добре пред тайните комисии, като дойде време за подновяване на бюджета. Имат си любимци във всеки факултет. В Харисън галеничето от психофакултета е Уонлес.

— Администрацията не възразява ли?

— Не ставай наивен, момчето ми. — Куинси дръпна няколко пъти, докато лулата му се разгоря и заизпуска големи зловонни облаци дим в мизерната всекидневна на апартамента. После заговори като местно величие: провлечено, с по-плътен глас, по охайовски. — Което е добро за Уонлес, е добро и за Харисънския факултет по психология, който догодина ще си има своя собствена сграда — никакво вземане-даване с онези типове, социолозите. А което е добро за психолозите, е добро и за Харисънския щатски университет. И за Охайо. И тъй нататък, и тъй нататък… Дрън-дрън!

— Смяташ ли, че е безопасно?

— Няма да го изпробват върху студенти-доброволци, ако не е. В случай, че имат и най-слабото съмнение, го изпробват върху плъхове, а след това върху затворници. Можеш да бъдеш сигурен, че преди теб същото нещо е слагано поне на триста души, чиито реакции са били проследени внимателно.

— Не ми харесва тая работа с ЦРУ-то…

— Арсенала…

— Не виждам никаква разлика — мрачно отсече Анди и погледна към плаката на Куинси, където Ричард Никсън бе застанал пред някаква разбрицана таратайка. Ухиленият Никсън бе вдигнал юмруци с по два разтворени кебапчести пръста в знак на победа. На Анди още му беше трудно да повярва, че преди по-малко от година този човек бе избран за президент.

— Просто си помислих, че двестата долара ще ти дойдат добре.

— Защо са толкова щедри? — попита Анди с подозрение.

Куинси вдигна ръце.

— Защото държавата плаща! Не можеш ли да го проумееш? Преди две години Арсенала отпусна триста хиляди долара да се проучи възможността за серийно производство на експлодиращ велосипед — и това излезе в неделния „Таймс“. Сегашното пак трябва да е някоя виетнамска история, макар че вероятно никой не знае със сигурност. Както казва Фибър Макджий: „Идеята изглеждаше многообещаваща навремето.“ — Куинси изчука лулата си с бързи, нервни движения. — За въпросните дейци американските университети са като търговски център — тук купиш нещо, там позяпаш по витрините. Та ако не искаш…

— Хм, може и да искам. Ти ще се включиш ли?

Куинси не можа да сдържи усмивката си. Баща му притежаваше цяла верига от преуспяващи магазини за мъжко облекло в Охайо и Индиана.

— Не съм приритал за две стотачки. Пък и ненавиждам инжекциите.

— Аха.

— Виж какво, не съм тръгнал да те агитирам, за Бога, просто ми се виждаш загладнял. А и шансът да попаднеш в контролната група е петдесет на сто. Вкарват ти малко водичка и хоп — двеста долара! При това не чешмяна, забележи, а дестилирана вода.

— Можеш ли да го уредиш?

— Ходя с една от стажантките на Уонлес — каза Куинси. — За експеримента вероятно ще се съберат петдесетина кандидатури, повечето от които на натегачи, копнеещи да печелят точки пред доктор Перко…