Читать «Петата четвъртина» онлайн - страница 2

В десет и двадесет по алеята плисна светлината на фарове и аз залегнах на пода на импалата. Новопристигналият вкара колата в гаража и я паркира плътно до колата на Кинан. По звука приличаше на стар фолксваген. Моторът замря и чух Серж, който ругаеше тихо, докато се измъкваше от мъничката кола. Някой запали светлината на площадката и след това до мен долетя звукът от отключваща се врата.

Чух гласа на Кинан.

— Сержант! Закъсня! Влизай, ще ти налея едно питие.

— Скоч — бе отговорът.

Предварително бях свалил прозореца. Сега извадих през него пистолета на Барни, държах го с две ръце.

— Не мърдайте — казах аз.

Сержанта беше изкачил половината стълби към площадката. Кинан, като истински домакин бе излязъл, гледаше към него и го чакаше да се изкачи, за да може да го покани да влезе пръв. И двамата се очертаваха съвсем ясно в светлината, която струеше от къщата. Съмнявах се, че ме виждат добре в тъмното, но сигурно виждаха пистолета. Беше голям.

— Кой си ти по дяволите? — попита Кинан.

— Джери Тарканиън — казах аз. — Само ако помръднете, ще ви пробия по една такава голяма дупка, че през нея ще може да се гледа телевизия.

— Звучиш ми като голям тъпанар — каза Сержанта. Но въпреки това не се помръдна.

— Просто не мърдайте. Сега за друго не мислете — отворих задната врата на колата и внимателно слязох. Сержанта ме гледаше през рамо и забелязах блясъка в очичките му. Едната му ръка бавно пълзеше към ревера на двуредния му костюм модел 1943 г.

— О, ако обичаш — казах аз. — Я си вдигни гадните ръчички, бе задник такъв!

Сержантът вдигна ръце. Кинан го беше направил по-рано.

— Слезте долу. И двамата.

Слязоха и на директната светлина на лампата видях лицата им. Кинан изглеждаше изплашен, но Сержанта имаше вид на човек, на когото четат лекция за Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет. Вероятно той е подредил Барни.

— Обърнете се с лице към стената и се подпрете на нея.

И двамата.

Кинан каза:

— Ако искаш пари…

Засмях се.

— А не, тъкмо щях да ви предложа да си купите намалени тенджери, след това постепенно да ви пробутам по-едра стока, но вие направо ми четете мислите. Да, искам пари. Всъщност четиристотин и осемдесет хиляди долара. Заровени на един малък остров, недалеч от пристанището Бар, казва се Карменс Фоли.

Кинан подскочи, сякаш някой бе стрелял в него, но бетонното лице на Сержанта въобще не трепна. Той се обърна, сложи ръцете си на стената и се облегна на тях. Кинан неохотно го последва. Първо претърсих него и намерих един тъп, малък 32-калибров с шестсантиметрова цев. Такъв пистолет можеш да го опреш в главата на някого и пак да не улучиш, когато натиснеш спусъка. Хвърлих го през рамото си и го чух как се удари в една от колите. Сержанта беше чист и с облекчение се отдръпнах от него.

— Влизаме в къщата. Ти пръв, Кинан, след това Сержантът, после аз. И без никакви инциденти, ясно ли е?