Читать «Нощна смяна» онлайн - страница 9

— Идеята не беше моя — отвърна младежът и погледна Уорик.

Надзирателят също го изгледа, никой от двамата не сведе поглед.

Четири часа сутринта, четвъртък.

Броку донесе фенерчетата и ги раздаде на Хол, Уисконски и Уорик.

— Ипстън, дай маркуча на Уисконски.

Ипстън се подчини. Струйникът трепереше леко в ръцете на поляка. Уорик се обърна към него:

— Ще вървиш между нас. Ако видиш плъхове, ще насочваш струята право в тях.

Естествено, помисли си Хол. И ако има плъхове, Уорик няма да ги види. Също и Уисконски, след като намери допълнителни десет долара в плика със заплатата си.

Уорик нареди на двама от мъжете да вдигнат капака.

Единият се наведе и дръпна халката. Хол се съмняваше, че ще успее, но след миг капакът се отвори със странно скриптене. Другият работник пъхна пръстите си от вътрешната страна, за да помогне при изваждането, но извика и ги отдръпна. По ръцете му пълзяха огромни слепи бръмбари. Човекът изръмжа, конвулсивно вдигна капака и го пусна на пода. Вътрешната страна беше покрита със странна черна плесен, каквато Хол не бе виждал никога. Част от бръмбарите изпопадаха в зейналата мрачина, други пропълзяха по пода и бяха смачкани от работниците.

— Погледнете — промълви Хол.

От вътрешната страна на капака имаше ръждясала ключалка, която се бе счупила при отварянето.

— Но защо е отвътре? — запита Уорик. — Би трябвало да е отгоре. Защо…

— Поради много причини — заяви Хол. — Може би защото са искали никой да не отваря от тази страна — поне докато ключалката е била нова. Може би никой от долния свят не е трябвало да излезе навън.

— Но кой ги е заключил? — възкликна Уисконски. Младежът се изсмя иронично и погледна към Уорик.

— А, това е тайна.

— Слушайте — прошепна Броку.

— О, господи — изхълца полякът. — Няма да сляза!

Дочуха тихо шумолене, сякаш нещо в мрачината ги очакваше — тупуркането на хиляди лапи, пищенето на плъхове.

— Може би са жаби — промълви Уорик.

Хол високо се изсмя.

Надзирателят насочи фенерчето си надолу. Стръмна дървена стълба се спускаше към черните плочи, с които бе покрит подът на подземието. Нямаше и следа от плъхове.

— Стълбата няма да ни издържи — с надежда промълви Уорик.

Броку подскочи няколко пъти на първото стъпало. Стълбата изскърца, но изглеждаше стабилна.

— Не съм те молил да го правиш — злобно каза надзирателят.

— А ти не беше тук, когато плъхът ухапа Рей — тихо отвърна Броку.

— Да тръгваме — нареди Хол.

Уорик хвърли последен ироничен поглед към обкръжилите ги работници, сетне двамата с Хол пристъпиха към зейналата дупка. Уисконски колебливо пристъпваше между тях. Младежът слезе пръв, следван от поляка и от надзирателя. Фенерчетата им осветиха неравния под, който образуваше хълмчета и вдлъбнатини. Подобно на тромава змия, маркучът се влачеше след Уисконски.

Стъпил на последното стъпало, Уисконски освети наоколо с фенерчето си. Видяха няколко изгнили сандъка, варели и нищо друго. Просмукалата се от реката вода образуваше локви, които стигаха до глезените на обутите им в ботуши крака.

— Вече не ги чувам — прошепна Уисконски.