Читать «Нощна смяна» онлайн - страница 11

Плъховете се приближаваха, като се влачеха по корем и ги принуждаваха да вървят напред.

— Виж — хладнокръвно произнесе Уорик.

И Хол видя. Нещо бе преобразило плъховете, които живееха в подземието. Мутацията ги бе превърнала в отвратителни същества, които никога не биха оцелели на светлина — природата не би го допуснала. Но тук, долу, самата природа бе приела ужасен образ.

Плъховете бяха гигантски, някои бяха високи близо метър. Задните им крака бяха закърнели и бяха слепи като къртици, подобно на летящите си братовчеди. Тътреха се напред с ужасяващо усърдие.

Уорик се обърна към Хол, като с огромно усилие на волята продължаваше да се усмихва. Младежът искрено му се възхити.

— Сам виждаш, че не можем да продължим.

— Струва ми се, че плъховете имат сметки за уреждане с теб — отвърна младежът.

Нервите на Уорик не издържаха, той промълви:

— Моля те! Много те моля!

Хол се усмихна.

— Напред!

Уорик погледна назад.

— Плъховете са нападнали маркуча. Ако го прегризат, няма връщане.

— Знам! Напред!

— Ти си луд… — някакъв плъх пробяга през крака на Уорик и той изкрещя. Хол се усмихна и освети наоколо. Сега плъховете ги заобикаляха плътно, някои бяха на по-малко от трийсет сантиметра.

Уорик пристъпи напред. Плъховете се отдръпнаха.

Изкачиха миниатюрното възвишение и Уорик, който вървеше пръв, погледна надолу. Хол видя как лицето му пребледня като платно, по брадичката му потече слюнка.

— О, господи! Боже мой!

Той се обърна и хукна да бяга.

Хол насочи маркуча към него, силната водна струя улучи Уорик в гърдите, повали го и той изчезна от погледа му. Разнесе се пронизителен писък, който заглуши шума от водата. Сетне — звуци, като че нечие тяло се мяташе.

— Хол!

Викът бе последван от грухтене и от страхотен, смразяващ кръвта стон, който сякаш разтресе земята.

— ХОЛ, ЗА БОГА…

Внезапен звук от разкъсване, последван от нов писък, но този път по-слаб. Хол чу съвсем ясно пращене на счупени кости.

Безног плъх, воден от закърнелия си слухов апарат, се нахвърли върху него и го ухапа. Тялото му беше меко и топло. Сякаш в транс Хол насочи маркуча към него и го отхвърли встрани. Сега водната струя беше доста слаба. Младежът се изкачи на хълмчето и погледна надолу. Плъхът изпълваше цялата долчинка, все едно, че лежеше в отвратителен гроб. Огромното му сиво тяло пулсираше, беше сляп и нямаше крака. Когато фенерчето го освети, той измяука ужасяващо. Значи това бе царицата на плъховете, тяхната майка. Огромно и безименно създание, на чиито потомци след време може би щяха да поникнат крила. В сравнение с него тялото на надзирателя изглеждаше нищожно, но не може да беше зрителна измама. Плъхът с големината на теле беше ужасяващ…

— Сбогом, Уорик — промълви Хол.

Плъхът ревниво приклекна над надзирателя и разкъса безжизнената му ръка.

Хол се обърна и тръгна към изхода, като отблъскваше плъховете с маркуча. Водната струя ставаше все по-слаба. Някои от тях успяха да се изплъзнат, нахвърлиха се върху него и захапаха бедрата му. Един увисна на крака му и разкъса кадифените му панталони. Хол го удари с юмрук.