Читать «Мъглата» онлайн - страница 80

„… изкупление! Сега трябва да мислим за изкупление! Бяхме наказани с камшици и скорпиони! Бяхме наказани затова, че дълбаем в тайни, запретени завинаги от Бога! Видяхме как се отваря пастта на земята! Видяхме изродите на кошмара! Скалите няма да ги скрият, мъртвите дървета няма да им дадат подслон! И как ще свърши всичко? Какво ще го спре?“

— Изкупление! — изкрещя добрият стар Майрън Ла Фльор.

— Изкупление… изкупление… — зашепнаха несигурно те.

— Искам да ви чуя да го произнасяте така, както го мислите! — изкрещя госпожа Кармъди. Вените на врата й бяха подути като изпъкнали въжета. Гласът й плющеше пресипнал, но все още мощен. И изведнъж осъзнах, че мъглата й бе дала тази сила — силата да замъглява съзнанието на хората, и тук ще е много подходяща играта на думи — така както бе лишила всички нас от силата на слънцето. Преди тя беше една леко ексцентрична старица, която имаше антикварен магазин в град, гъмжащ от антикварни магазини. Просто една старица с няколко препарирани животни в задната стаичка и репутация на

(тази вещица… шантава)

лечителка с народна медицина. Говореше се, че можела да открие вода с ябълково клонче, да лекува брадавици, да продава крем, от който луничките избледнявали съвсем. Дори бях чул — може би от стария Бил Гиости?, че човек може да иде при госпожа Кармъди (при пълна дискретност), ако има проблеми в любовния си живот, че ако човек има затруднения в леглото, тя може да му даде питие, от което да се върне мощта в черяслото му.

— Изкупление! — изкрещяха всички заедно.

— Да, прави сте, изкупление! — крещеше тя в транс. — Изкуплението ще разчисти мъглата! Изкуплението ще разчисти тези чудовища и противни твари! Изкуплението ще свали люспите на мъглата от очите ни и ние ще прогледнем! — Гласът й стана по-тих. — И какво казва Библията за изкуплението? Какво единствено може да измие греха в очите и мисълта на Бога?

— Кръв.

Този път студената тръпка премина през цялото ми тяло, стегна врата ми и косата ми настръхна. Господин МакВей бе произнесъл тази дума, господин МакВей, касапинът, който режеше месо в Бриджтън, откакто бях дете и държах талантливата ръка на баща ми. Господин МакВей, който приемаше поръчки и режеше месо в своите окървавени бели дрехи. Господин МакВей, чието познанство с ножа датираше от много дълго време — както и с триона и сатъра. Господин МакВей, който би разбрал по-добре от всеки друг, че пречистването на душата преминава през раните на тялото.

— Кръв — прошепнаха те.

— Татко, страх ме е — каза Били. Той се бе вкопчил здраво в ръката ми, личицето му бе напрегнато и изплашено.

— Оли — казах аз, — защо не се махаме от тази лудница?

— Прав си — каза той. — Да тръгваме.

Тръгнахме по втората пътека в нестройна група — Оли, Аманда, Корнъл, госпожа Търмън, госпожа Реплър, Били и аз. Беше пет без петнадесет сутринта и мъглата пак бе започнала да просветлява.