Читать «Мъглата» онлайн - страница 21

— Лелеее, не могат ли да побързат малко, бе тате? — попита Били. Лицето му продължаваше да е смръщено и изведнъж за миг тревожният облак, който се бе спуснал над главата ми, се разцепи и отвъд него се показа нещо ужасно — яркото, металическо лице на страха. После всичко отмина.

— Спокойно, герой — казах аз.

Най-накрая стигнахме до палетите с хляба, там където двойната опашка се извиваше наляво. Вече се виждаха касите, двете работещи, а останалите четири с неподвижни ленти и надписи, на които можеше да се прочете: МОЛЯ, ИЗБЕРЕТЕ ДРУГА КАСА и УИНСТЪН. Зад тях бяха стъклените витрини, през които се виждаше паркинга и пресечката на улица 117 и 302. Гледката бе частично закрита от гърбовете на огромни постери, рекламиращи най-новите стоки, както и последната награда, която се раздава на купувачите — в случая Енциклопедия на Майката-природа. Бяхме на опашката, която щеше да ни заведе в крайна сметка до касата, където бе Бъд Браун. Пред нас имаше още тридесетина души. Най-лесно се различаваше госпожа Кармъди със своя яркожълт костюм. Приличаше на реклама за жълта треска.

Изведнъж в далечината се чу пронизителен звук. Той започна да се усилва, докато най-накрая се превърна във воя на полицейска сирена. На пресечката се чу клаксон, после изскърцаха спирачки и горяща гума. Нищо не виждах — намирах се под такъв ъгъл — но сирената се надуваше и достигна до връхната си точка, точно когато наближи до супермаркета и след това започна да отслабва, с отдалечаването на полицейската кола. Няколко души се откъснаха от опашката, но не много. Бяха чакали прекалено дълго, за да рискуват да си изпуснат реда.

Нортън отиде — неговите покупки бяха в моята количка. След малко той се върна и пак застана на опашката.

— Местна олелия — каза той.

Тогава се разнесе воя на противопожарната сирена, бавно се надигна до пронизителен писък, после пак затихна и пак се усили. Били грабна ръката ми — вкопчи се здраво в нея.

— Какво е това, татко? — попита той и след това веднага добави: — Добре ли е мама?

— Сигурно има пожар на Канзаския път, — каза Нортън. — Тези проклети оголени жици след бурята. След малко ще преминат пожарните коли.

Това даде повод на тревогата ми да се локализира — и в нашия двор имаше оголени жици.

Бъд Браун каза нещо на касиерката, с която работеше, тя си опъваше врата да види какво става. Жената се изчерви и продължи да работи с калкулатора си.

Не исках да съм на тази опашка. Изведнъж много ми се прииска да не съм там. Но опашката се раздвижи отново и щеше да е много глупаво да се местя сега. Бяхме стигнали до кашоните с цигари.