Читать «Маймуната» онлайн - страница 4

Това бе неговото собствено лице в тъмната вода.

Не беше на маймуната. За миг си бе помислил, че е на маймуната.

Трепереше. Целият.

Аз я хвърлих в кладенеца. Аз я хвърлих в кладенеца, моля те, Господи, не ме оставяй да полудея. Аз я хвърлих в кладенеца.

Кладенецът беше пресъхнал в годината, когато умря Джони МакКейб, една година след като Бил и Хол дойдоха да живеят при чичо Уил и леля Айда. Чичо Уил бе взел заем от банката да му направят артезиански кладенец и къпините бяха обрасли около стария изкопан кладенец. Сухият кладенец.

Само дето водата пак се бе появила. Като маймуната.

Този път не можа да отхвърли спомена. Хол седна безпомощно, като се остави на спомена и се опитваше да го следва плътно, да го яхне така както сърфистът яхва огромната вълна, която би го смазала, ако падне от сърфа си и се опитва да мине през нея, преди да е отминала.

Той бе изпълзял дотук с маймуната онова късно лято, и къпините бяха узрели, ароматът им бе силен и лепкав. Никой не идваше да ги бере, въпреки, че леля Айда заставаше понякога на края на драките и набираше шепа къпини в престилката си. Тук в гъсталака плодовете бяха узрели и презрели и някои вече гниеха, отделяха гъста бяла течност, като гной, и щурците свиреха подлудяващо във високата трева под краката му своя безкраен зов. Р-и-и-и-и-и…

Тръните се забиваха в кожата му, по бузите му и по голите му ръце избиваха капки кръв. Той не се опитваше да избегне бодлите. Беше просто ослепял от ужас — толкова сляп, че за малко щеше да се препъне в изгнилите дъски, които покриваха кладенеца и да полети десет метра надолу към калното дъно. Той бе разтворил ръце да запази равновесие и още бодли се бяха забили в голите му ръце. Точно този спомен го бе накарал рязко да спре Пити.

Това бе денят, когато умря Джони МакКейб — най-добрият му приятел. Джони се бе катерил нагоре по стъпалата към къщичката си на дървото в задния двор. Онова лято те бяха прекарали дълги часове там горе, играеха на пирати, виждаха въображаеми галеони по езерото, стреляха с оръдията, прибираха бушприта (каквото и да означаваше това), готвеха се за абордаж. Джони се катерел към къщичката, както хиляди пъти дотогава, и стъпенката точно под вратата на къщичката се беше строшила в ръцете му и Джони бе паднал от десет метра на земята и си бе счупил врата и маймуната бе виновна, маймуната, проклетата, противна, маймуна. И когато телефонът иззвъня и устата на леля Айда зина, а след това доби формата на едно ужасено „О“, докато приятелката й Мили, дето живееше по-надолу по улицата, й разказваше новината, когато леля Айда каза: „Ела на верандата, Хол, имам да ти казвам една лоша новина“ — той си мислеше с болезнен ужас: „Маймуната! Какво ли е направила маймуната сега?“

Отражението на лицето му не бе попаднало в плен на дъното на кладенеца в деня, когато той хвърли маймуната долу. Виждаха се само гладки камъчета и се усещаше миризма на тиня. Той бе погледнал маймуната, която лежеше върху щръкналата трева, поникнала измежду къпиновия гъсталак, с неподвижни чинели, с огромни ухилени зъби между разтегнатите устни, с протрита козина, в която зееха плешиви, крастави петна, със стъклени очи.