Читать «Децата на царевицата» онлайн - страница 5

Вики рязко завъртя копчето.

— От тази гадост ми се повдига.

— Какво каза той? — попита Бърт. — Какво говореше За царевицата?

— Не чух. — Тя се опитваше да разхлаби втория възел.

— Сигурен съм, че спомена нещо за царевицата.

— Развързах го! — победоносно възкликна Вики и куфарът се отвори в скута й. В този момент отминаха крайпътна табела с надпис: „5 МИЛИ ДО ГЕТЛИН — КАРАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО — ПАЗЕТЕ ДЕЦАТА НИ“. Табелата беше надупчена от куршуми 22 калибър.

— Чорапи — заизрежда Вики. — Два чифта панталони… риза… колан… вратовръзка с игла… — тя му показа миниатюрен портрет с олющен емайл. — Кой е този?

Бърт огледа портрета и мъдро заключи:

— Кой знае — може би Червената шапчица.

— О! — Жена му пусна иглата обратно в куфара и отново се разплака.

След секунда Бърт попита:

— Не мислиш ли, че имаше нещо странно в това радиопредаване?

— Не. Отлично знаеш, че в детството си съм се наслушала на подобни проповеди. Струва ми се, че ще ми държат влага за цял живот.

— И все пак проповедникът ми се стори много млад…

Вики невесело се засмя.

— Нищо чудно да е момче. Ето чудовищното в това учение. Впримчват жертвите си от най-ранна възраст, когато са като глина в ръцете им и въздействат върху съзнанието им. Трябваше да присъстваш на някоя от техните сбирки, на които родителите ми непрекъснато ме влачеха… особено на онези, където ме „спасяваха“. Спомням се Малката Хортензия, „Пеещото чудо“ — беше едва осемгодишна. Тя запяваше религиозен химн, а баща й обикаляше с паничката и подканяше присъстващите „да бръкнат по-дълбоко в джобовете си, за да не разочароват мъничкото «Божие чедо».“ Имаше и един Норман Стантън. Той заплашваше грешниците с адския огън, облечен в костюмче е къси панталони, като малкия лорд Фаунтлерой. Беше само на седем години.

Забелязала недоверчивия му поглед, Вики продължи:

— И не бяха само тези двамата. Сред пътуващите проповедници имаше още много деца — смятаха ги за отлични примамки. Спомням си Руби Стамптнел — беше десетгодишна и лекуваше чрез внушение. Ами сестрите Грейс? Появяваха се пред вярващите с ореоли от варак и… О!

— Какво има? — Той рязко се извърна и погледна предмета в ръцете й. Вики нямо се взираше в него. Докато разказваше, пръстите й машинално го бяха измъкнали от куфара. Бърт спря колата, за да го разгледа по-добре. Жена му безмълвно му го подаде.

Беше разпятие, изплетено от царевична шума. За дръжка служеше къс кочан. Повечето от зърната бяха грижливо извадени, вероятно с остър нож. Останалите образуваха грубоват барелеф на разпъната човешка фигура. Зърната, изобразяващи очи, бяха разрязани като зеници. Ръцете бяха разперени встрани, а прибраните крака завършваха с подобие на боси нозе. На фигурката имаше четири букви: И. Н. Ц. И.

— Каква майсторска изработка — възхити се Бърт.

— Отвратително е — глухо и нервно заяви жена му. — Изхвърли го!