Читать «Да страдат дечицата» онлайн - страница 8

— Да, госпожице Сидли.

Госпожица Сидли извади чантата си и те се спуснаха по празния, ехтящ коридор заедно, покрай ред класни стаи, зад затворените врати на които се разнасяха приглушени ученически гласове. Циклостилната стая бе в далечния край на коридора, след тоалетните. Преди две години я бяха направили звуконепроницаема, голямата машина бе много стара и много шумна.

Госпожица Сидли затвори вратата зад тях и изключи циклостила.

— Никой няма да те чуе — каза тя спокойно. Извади пистолета от чантата си. — Нито тебе, нито това.

Робърт се усмихна невинно.

— Ние сме много. Много повече, отколкото тук. — Той сложи малката си стисната ръка върху поставката за хартия на циклостила. — Искате ли да видите как ще се променя отново?

Преди тя да каже нещо, лицето на Робърт започна да хвърля гротескни отблясъци и тя го застреля. Веднъж. В главата. Той се строполи върху покритите с хартия етажерки и бавно се свлече на пода, малко мъртво момче с широка черна дупка над дясното око.

Изглеждаше много трогателен.

Госпожица Сидли се изправи задъхана над него. Страните и бяха пребледнели.

Сгушената фигура не се помръдна.

Тялото бе човешко.

То беше на Робърт.

Не!

Всичко това е било само в съзнанието, Емили. Всичко това е само в съзнанието ти.

Не! Не! Не, не, не!

Тя се върна обратно в класната стая и започна да ги води вдно след друго в стаята с циклостила. Уби дванадесет от тях и щеше да убие всичките, ако госпожа Кросън не бе дошла, за да вземе пакет хартия за съчиненията.

Очите на госпожа Кросън се разтвориха широко и една ръка се повдигна и затвори устата и. Тя започна да пищи и продължи да пищи, докато госпожица Сидли я докосна и сложи ръка върху рамото и.

— Трябваше да се направи, Маргарет — каза тя на ужасената госпожа Кросън. — Ужасно е, но няма как. Всичките те са чудовища.

Госпожа Кросън изгледа облечените в ярки дрешки малки телца, разхвърляни из циклостилната стая и продължи да пищи. Момиченцето, чиято ръка госпожица Сидли държеше, започна да плаче равномерно и монотонно:

— Уаааа… уаааа… уаааа…

— Промени се — каза госпожица Сидли. — Направи го за госпожа Кросън. Покажи и, че трябваше да го направя.

Момиченцето продължаваше да плаче, очевидно не разбираше какво искат от нея.

— По дяволите, промени се! — изпищя госпожица Сидли. — Мръсна уличница, мръсна пълзяща, гнусна неестествена кучка! Промени се! Господ да те убие, промени се! — тя повдигна пистолета. Малкото момиче се сви от страх и тогава госпожа Кросън се хвърли като котка и госпожица Сидли падна по гръб.

Не последва процес.

Вестниците настояваха за процес, опечалените родители отправяха истерични клетви срещу госпожица Сидли и градът остана изпаднал в дълбок шок, но най-накрая хладният разум надделя и нямаше процес. Щатската законодателна власт призова към по-строги изпити за учители, училището затвори за едноседмичен траур и госпожица Сидли тихо бе преместена в Джунипър Хил в Огъста. Тя бе подложена на задълбочен анализ, бяха и дадени най-съвременните хапчета и бе подложена на ежедневни терапевтични сеанси. Година по-късно, при строго контролирани условия, госпожица Сидли бе поставена при експериментална ситуация за терапия чрез срещи.