Читать «Човекът, който не се ръкуваше» онлайн - страница 4

— Може би — добави той мрачно — тези две култури никога не е трябвало да се смесват, а всяка е трябвало да пази своите чудеса за себе си. За един американец като вас и като мен, да изгълтаме пакет игли би довело до бавна ужасна смърт. А що се отнася до колите… — Той замълча и на лицето му се появи хладно, помръкнало изражение.

Тъкмо щях да отвърна, когато се появи Стивънс с бутилката скоч за Брауър и веднага след него дойде Дейвидсън, заедно с другите.

Дейвидсън изпревари представянето, като каза:

— Всичко им казах за твоята малка особеност, Хенри, така че няма защо да се притесняваш. Това е Даръл Бейкър, онзи страшен на вид тип с брадата е Андрю Френч, и на последно място, но не най-маловажен е Джак Уайлдън. Вече познаваш Джордж Грегсън.

Брауър се усмихна и кимна към всеки от тях, вместо да се ръкува. Появиха се чипове за покер и три нови колоди карти, и играта започна.

Играхме в продължение на повече от шест часа и аз спечелих някъде към двеста долара. Даръл Бейкър, който не беше много добър играч, изгуби около осемстотин (все едно, че бълха го ухапала, баща му бе собственик на три от най-големите фабрики за обувки в Нова Англия), а останалите си поделиха загубата на Бейкър и всички получихме горе-долу по равно. Дейвидсън имаше няколко долара повече, а Брауър няколко долара по-малко. Въпреки това, за Брауър никак не беше малко да има колкото другите, защото картите му бяха много лоши през по-голямата част от времето. Той бе много добър и в традиционното теглене на пет карти, и в по-новия вариант на играта със седем карти. Помислих си, че няколко пъти той спечели само с хладнокръвни блъфове, които аз самият бих се поколебал да опитам.

Забелязах едно нещо: въпреки, че той пи много — до момента, когато Френч се подготви да раздаде последната ръка, той почти бе изпразнил цялата бутилка — това по никакъв начин не се отрази на речта му, качеството на играта му не се влоши, и за миг не се отклони от фикс-идеята си за докосването на ръцете. Когато спечелеше мизата, не я докосваше, преди всички да са сложили чиповете си. Веднъж Дейвидсън си постави чашата доста близко до лакътя му, Брауър бързо се дръпна назад, за малко щеше да разлее собственото си питие. Бейкър го погледна учуден, но Дейвидсън подмина само с една забележка.

Джак Уайлдън бе споменал няколко минути по-рано, че по-късно сутринта го чака път до Олбъни и още едно раздаване ще му бъде достатъчно. Беше ред на Френч да раздава и той обяви игра със седем карти.

Спомням си тази последна ръка, така ясно както си спомням собственото си име, въпреки че ако трябва да кажа какво съм обядвал вчера и с кого съм обядвал, бих се затруднил много. Може би това е една от мистериите на старческата възраст, и въпреки това си мисля, че ако някой от вас бе гледал тази игра, и той би я запомнил завинаги.

При раздаването аз получих две малки купи и една голяма. Не мога да кажа нищо за Уайлдън или Френч, но Дейвидсън имаше асо купа, а Брауър — десетка спатия. Дейвидсън заложи два долара — лимитът беше пет — и теглихме още по веднъж. Аз изтеглих купа и ми станаха четири, а Брауър изтегли вале спатия към своята десетка. Дейвидсън беше извадил тройка, която не му оправи ръката, въпреки това хвърли три долара в мизата.