Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 203

Луната с многобройните промени на своята форма навсякъде дава удобна възможност за подреждане и съблюдаване на религиозните обреди. В индуисткия календар всички фази на Луната и лунните дни са време за определени церемонии. Всеки лунен ден е предназначен за почитане на някое божество. Така например четвъртият ден на новолуние от споменатия месец магха е отреден за Ганеша, петият — на богинята на учеността Сарасвати и така едва ли не всеки ден от годината.

Даже привикналите към пищни карнавали ще бъдат шокирани от шумните процесии, от звъна на цимбали, от камбанния звън, от покритите от глава до пети с боя човешки фигури, от взаимното пръскане с оцветена вода като най-красноречив знак за благопожелание по време на един от най-популярните фестивали, наречен Холи. Това е един от големите религиозни празници, в които взема участие цялото население на страната от предимно арийския север до крайния дравидски юг. По-горните съсловия го отбелязват с песни, музика и танци, с обкичване на къщите с цветя и с пръскане на ароматна вода.

Едва ли има обаче друг по-живописен религиозен празник от фестивала Дурга-пуджа в Бенгал. Смята се, че той води началото си още от ведически времена, а богинята, в чиято чест се провежда, Дурга, е обобщен образ на върховната Шакти, майка на Вселената, събрала в себе си силата на всички богове, както и на своите небесни потомци — богините на знанието и богатството и боговете на успеха и мъжеството. Човек трудно може да си представи по-силна религиозна ревност и празнично веселие, по-голяма щедрост и всеотдайност от проявяваните в тези дни, когато сякаш всички възпитавани през вековете качества у индиеца засияват в своята най-чиста светлина. Напук на днешните прояви на отчуждение и устременост към материални блага тук ще се види такова струпване на хора, така близки един на друг и така обладани от съзнанието за добро, както на малко други места. Способността на индиеца да цени и малкото, което има, да не си поставя разкъсващи духа цели, да помни мястото си в природата и обществото, да почита онова, което е над него, и да се усеща едно с него му дава онова душевно спокойствие и цялостност, които се забелязват винаги, но може би най-добре в празници като този.

Около двадесет дни след Дурга-пуджа в цялата страна се провежда Дивали — фестивалът на светлините, посветен на Кали — друга форма на Шакти — и на Лак-шми. В тъмната четиринадесета и в следващата нощ на лунния месец милиони светлини пламват върху парапети, корнизи, врати и прозорци, върху покривите на къщите, върху храмовете, кулите, върху издигнати високо стълбове, по хълмовете и по бреговете на реките. Небето се изпълва с фойерверки и върху малки тръстикови салове по реки и потоци се спускат запалени глинени лампи, които бележат пътя на отделените души към небето.