Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 202

Воден от своята главна идея, че един божествен принцип изпълва всичко в природата, че връзки и взаимоотношения съединяват всички форми на живота, както и миналото и бъдещето, индуистът извършва своите приношения в чест на бога, но това ще рече и на мъдреците, на предците, на човечеството и на всички други създания. До такава степен той е обладан от мисълта за все-общност, че в някои от мантрите споменава даже демоните. Тъй като богът всъщност не е извън нещата, индуистът е склонен да почита всичко. И както основателно отбелязват някои индолози, няма нищо в безкрайния Космос и на Земята, което да не може до бъде почитано: Слънцето, Луната и звездите, скалите и камъните, дърветата и тревата, моретата, езерата и реките, полезните животни и смъртоносните влечуги, хората с висока доблест, святост или добродетелност или тези с чрезмерна порочност, добрите и лошите демони, духовете на предците, измислените същества на седемте горни и седемте долни свята — практически всичко, защото всичко е част от онова крайно цяло, което е Абсолютът.

Твърде голямо място в живота на индиеца, бил той индуист, будист или джайнист, заемат религиозните празници и светите дни. Всъщност всички фестивали, независимо дали са свързани с природата и с нейните вегетативни функции, или имат някаква магическа основа, са религиозни по характер и значение. В това няма нищо необяснимо, като се има предвид индийският начин на живот и мислене. Още по-разбираемо е, че системата на религиозните фестивали и празници ангажира на практика цялото население и се следва с дълбока вътрешна убеденост. Важно място в индуисткия календар се отрежда на празненствата, свързани с кръговрата на годините и сезоните, нещо типично и за други национални традиции. Индуистката Нова година, празнувана в средата на април, бележи началото на активна стопанска и търговска дейност. С благодарствени церемонии и приношения към всички същества, небесни птици и полски зверове се отбелязва новата оризова реколта.

Движението на Слънцето по еклиптиката, фазите на Луната и отделните дни на лунния месец са внимателно наблюдавани от най-древни времена. За свещени се смятат дните на преминаване от един месец в друг. От всички тях два се радват на особена почит — единият, когато Слънцето навлиза в съзвездието Овен, с което настъпва краят на годината, и другият — когато достига Козирог и започва месец магха. Фестивалът, посветен на втория ден, се отбелязва в източната част на страната с многолюдно поклонничество, свещени къпания и огньове на открито. Твърде живописен бил фестивалът в днешния щат Асам, посветен на края на годината и на края на мирянския аскетизъм. Някога тук в продължение на цяла седмица са се редели веселия и ритуални самоизмъчвания, при които желаещите били закачвани с вбити в мускулите на гърба куки на въртящи се върху пилон греди.