Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 161

Мимамса не вярва в цикличното разрушаване на света. Вселената за нея съществува вечно. Няма никакви причини да се приема, че тази религия на Ведите и нейните привърженици някога ще изчезнат. Щом е така, човек не може да получи истинско знание без помощта на Ведите.

Според привържениците на тази школа извор на истинско щастие е практическата дейност на човека. Чрез нея той може да осъществи своите желания и накрая да стигне до освобождение в смисъл на премахване на цялото нещастие и печал. Мимамсаците не приемат, че знанието, отделно от ритуалната практика, може да въздигне човека до неговото пълно самоосъществяване. Той е роден да върши своята работа на Земята, включваща преди всичко религиозните ритуали. Неизпълнението на предписаните действия води до страдание тук, на Земята, и в отвъдното.

За да премахнат всяка възможност за небрежност към ритуалната практика, мимамсаците отдават по-голямо значение на предписаните действия, отколкото на боговете, за които те са предназначени. Боговете заемат второстепенно място в тази система, нещо повече, отрича се тяхното съществуване като нещо различно от мантрите, от техния словесен израз. Тази философия поддържа мнението, че човек може да постигне всичките си желания чрез точно изпълнение и в подходящо време на ведическите ритуали и въпросът дали боговете имат тела или не, не бива да го занимава, той не е съществен за него. Нито Джаймини, нито близките му следовници споменават нещо за съществуването на някакъв всесилен и всемилостив бог, създател, държател и разрушител на Вселената. По-късните философи сближават Мимамса с Веданта, приемат съществуването на бога и се мъчат да докажат, че Джаймини и останалите не са говорили за него само защото това не е било предмет на системата, а не защото не са го забелязвали или отричали.

Веданта е шестата по традиционното изброяване школа, но далеч не последна по влияние върху индийската култура. Нейните създатели, запазвайки и даже наблягайки на традиционната индийска толерантност, се опитват да сумират цялото човешко знание, доколкото е възможно. За тях то е нещо като стълба и религията, мистицизмът, философията са отделни нейни стъпала, като философията естествено е най-горното. Ведантистите даже признават атеизма и агностицизма като отделни етапи в човешкия опит. Тяхната амбиция е да дадат решение на тайната на съществуването изобщо. Но както вече неведнъж изтъкнахме, индийските мислители са единодушни по отношение на една истина, толкова често забравяна от другите: че човек може да проумее само това, което има способност да възприеме, и че една и съща истина се възприема по различен начин в зависимост от степента на интелектуалното развитие, на мисловната нагласа или вкуса на отделните индивиди. Този принцип на толерантност към чуждия възглед трябва да е бил на особена почит в средите на ведантистите, защото Веданта не само сумира широк кръг възгледи, но и се оформя като школа с различни, доста отдалечени и в известна степен противоположни течения, запазвайки в същото време своята вярност към Ведите и Упанишадите, доколкото те самите могат да бъдат разглеждани еднозначно.