Читать «Пожелай ми слънчогледи» онлайн - страница 170
Софи Кинсела
— Мисля, че имаме напредък — кима Ерик и настроението му видимо се подобрява, сякаш сме преминали на въпрос, включен в дневния ред. — Ставаме по-интимни… ти имаш проблясъци… научи всичко необходимо от наръчника… според мен нещата си идват на мястото. А това е чудесно.
Имам чувството, че говори за бизнес. Все едно е подготвил пауърпойнт презентация с графики, които илюстрират щастието ни. Как е възможно да е така, след като изобщо не се интересува какво мисля?
— Ерик, много се извинявам. — Въздъхвам дълбоко и се тръшвам на велурения стол без облегалка. — Просто не съм съгласна с теб. Изобщо не сме станали по-интимни. Мисля, че сега е моментът да призная, че нямам никакви проблясъци. Излъгах те.
Ерик ме гледа потресен.
— Излъгала си ме? Защо?
— Най-добре да си кажем истината — опитвам се да импровизирам. — Истината е, че не съм си спомнила абсолютно нищо. Ти си все още мъж, с когото се запознах преди няколко седмици.
Ерик присяда тежко на леглото и двамата мълчим. Посягам към черно-бялата снимка на двамата от сватбата. Вдигнали сме чаши, усмихваме се и на пръв поглед изглеждаме неземно щастливи. За пръв път се вглеждам внимателно и забелязвам напрежението, стаено в очите ми.
Вече ми е ясно колко щастлива съм била. Интересно, кога ли съм разбрала, че съм допуснала грешка?
— Ерик, нека си кажем истината. — Въздишам и оставям снимката на камината. — Просто не се получава. Нито за мен, нито за теб. Аз съм с мъж, когато не познавам, а ти си с жена, която не помни абсолютно нищо.
— Това няма значение. Създаваме нов брак. Започваме отново. — Той размахва ръце, за да подчертае думите си. Имам чувството, че всеки момент ще заговори за брака в еднообемните пространства.
— Нищо подобно — клатя глава. — Не мога да продължавам по този начин.
— Можеш, мила. — Ерик веднага преминава на режим „загрижен съпруг на умствено разстроена жена“. — Да не би да се напрягаш прекалено много? Почини си.
— Не ми трябва почивка! Искам да бъда себе си! — Изпъвам гръб и разбирам, че повече не мога да крия разочарованието си. — Ерик, аз не съм момичето, за което си се оженил. Нямам представа коя съм била през последните три години, но това не съм била истинската аз. Аз обичам пъстрите цветове. Обичам бъркотията. Обичам… — Размахвам ръце. — Обичам спагети! През всичкото това време не съм била гладна за успех, просто съм била гладна.
Ерик не може да повярва.
— Мила — казва той. — След като означава толкова много за теб, ще ти купим спагети. Ще накарам Джана да поръча…
— Изобщо не става въпрос за спагетите. Ерик, ти просто не разбираш. През последните няколко седмица играех роля. Не мога повече. — Посочвам огромния екран. — Не си падам по тези високотехнологични играчки. Честно казано, предпочитам да живея в къща.
— В къща ли? — Ерик ме поглежда ужасен, сякаш съм му съобщила, че искам да живея с глутница вълци и да родя вълчета.