Читать «Пожелай ми слънчогледи» онлайн - страница 162

— Лусинда винаги е била… — Отпивам глътка кафе, за да спечеля време. — Винаги беше до прозореца и пиеше ментов чай, докато се грижеше за счетоводството в чужбина.

Вдигам поглед и виждам Фи да ми дава отчаяни знаци.

— Няма да забравим колко много обичаше Лусинда… карането на колело — продължавам неуверено.

— Колело ли? — зяпва ме Лусинда. — Искаш да кажеш ездата.

— Точно така. Ездата — поправям се бързо. — Благодарим ти за усилията с… френските ни клиенти.

— Аз не се занимавах с френските клиенти — побеснява тя. — Ти изобщо забелязала ли си какво правех?

— Разкажи историята за Лусинда и масата за снукър! — провиква се някой отзад и се разнася кикот.

— Стига! — срязвам ги аз. — И така… за Лусинда. — След тези думи вдигам чашата кафе.

— Помниш ли случката, Лекси? — разнася се гласът на Байрън. Поглеждам го и усещам празнота в гърдите си. Той се е досетил.

— Много добре си я спомням — съскам зловещо. — Само че сега не е моментът за глупави случки, които нямат нищо общо с работата. Би трябвало да сте на работните си места. Всички да се връщат на бюрата си.

— Господи, каква гад — чувам гласа на Лусинда. — Още по-зле е отпреди!

— Чакайте! — надига глас Байрън над недоволното мърморене на колегите. — Забравихме другия подарък на Лусинда. — Донася някакъв лист и ми го подава доволно ухилен. — Просто трябва да се напише името на Лусинда, Лекси. Напиши го ти, нали си шеф на отдела.

— Добре. — Посягам за химикалка.

— Трябва да напишеш и презимето — настоява той, докато махам капачката. Очите му доволно блестят.

Мама му стара. Спипа ме.

— Разбира се — отвръщам остро. — Лусинда, напомни ми кое име използваш в момента.

— Същото като преди — отвръща недоволно тя и прегръща бебето. — Моминското си име.

— Така.

Възможно най-бавно изписвам името на Лусинда на обозначеното място.

— Ами фамилията? — пита Байрън също като мъчител. Вдигам поглед към Фи, която ми подсказва нещо като Добсън. Дали не е Доджсън?

Притаявам дъх и внимателно написвам Д. След това протягам ръка.

— Имам проблеми с китката. Понякога мускулите ми се схващат…

— Лекси, признай си — клати глава Байрън. — Пантомимата свърши.

— Нищо не е свършило. Ще го занеса в кабинета си…

— Я стига! — възмущава се той. — За бога! Да не би да си въобразяваш, че ще ни заблудиш…

— Гледайте! — пискливият глас на Ейми се разнася из офиса и привлича вниманието на всички. — Гледайте. Това е Джъд Лоу! Без риза е.

— Джъд Лоу ли?

— Къде е?

Никой не обръща внимание на Байрън и всички се скупчват на прозореца. Дебс избутва Каролин и дори Лусинда се надига пръсти, за да види.

Обичам малката си сестричка.

— Така — заявявам като забързана бизнес дама. — Трябва да вървя. Клер, довърши, ако обичаш — побутвам ваучера към нея.

— Това е Джъд Лоу! — продължава да настоява Ейми. — Видях го как целува Сиена! Трябва да се обадим на списание „ОК“!

— Не помни абсолютно нищо! — възмущава се вбесеният Байрън и се опитва да накара всички да го чуят. — Това е някакво тъпо представление.

— Имам среща със Саймън. Всички на работа! — Врътвам се на пети и по най-подходящия за Лекси начин се връщам в кабинета си.