Читать «Едип цар» онлайн - страница 17
Софокъл
Непобедим и непрогледен мрак!
Горко ми! О!
О, пак горко ми! Как пронизват болките
от раните и споменът за злото ми!
ХОР
Разбираме, че в толкова нещастия
е двойна твойта скръб и двойна — мъката.
ЕДИП
Приятелю,
едничък верен служител оставаш с мене. Ти чакаш
загрижен за мене, слепецът, сега.
Уви! Уви!
Не си ми скрит, не си — познавам ясно аз,
макар и в мрак — звучи до мене твоят глас.
ХОР
О, страшно дело! Как можа очите си
да загасиш? Кой бог ти е внушил това?
ЕДИП
Сам Феб-Аполон, приятели, Феб
изведе злото до края, ах, злото — моите мъки!
Но никой друг не ми срази очите, не — аз, клет.
Какво ли сега със тях
ще гледам, щом не виждам нищо радостно?
ХОР
Тъй беше, както казваш, тъй.
ЕДИП
Какво да гледам днес, какво
да любя вече и кого
да слушам вече радостен, приятели?
Водете ме оттук — по-бързо, далек,
приятели, далек, че смърт нося аз,
проклет и безкрай омразен съм аз
на всички богове!
ХОР
Злочести — с мисълта и с теглилата си!
Как исках да не те позная втори път!
ЕДИП
Да бъде проклет тоз, който свали
в гората тежките връзки от мене, взе ме, от гибел
изтръгна ме и ме спаси, но не за радост, не, не!
Тогава да бях умрял,
не щях да страдам тъй ни аз, ни моите!
ХОР
И аз бих пожелал това.
ЕДИП
Баща си аз не бих убил,
не бих се днес наричал мъж
на тази, от която съм роден, уви!
Сега съм проклет, безчестно роден,
постеля делих със майка си аз!
И има ли зло, от злото по-зло,
Еди па то слетя.
ХОР
Не знам добре ли стори ти, но по-добре
да бе умрял, отколкото да бродиш сляп.
ЕДИП
Не казвай, че не съм постъпил най-добре
така, недей, не ме съветвай повече!
Не знам с какви очи бих гледал татко си,
когато ида в ада, между сенките,
и майка си, злочестата: вината ми
пред тях не ще изкупи и бесилката.
Ала копнял ли бих да срещна погледа
на своите деца — родени, както са
родени? Ах, ни тях ще видят моите
очи, ни Тива с крепостта, ни божите
свещени изваяния! Тях, беден аз —
най-знатният сред Кадмовите граждани, —
изгубих, като обявих да гонят вред
безбожния, посочен от небесните,
явен на нас като престъпник Лаев син.
И тоя срам понесъл върху себе си,
как бих могъл открито да ви гледам аз?
Не, не! Да можех да затворя извора
на всеки звук — заключил бих отвсякъде
тогава тая тъй нещастна моя плът!
Да бъда сляп и да не чувам! Сладко е
да не съзнаваш своето нещастие.
Защо ме Китерон прие, защо тогаз
не ме уби, та да не се показвам тук,
пред тези, от които съм роден, уви!
О Полибе, Коринте, стари бащини
дворци — така ви мислех аз, — о, колко зло
под хубостта ми сте били отхранили!
Престъпник съм, роден съм от престъпници!
О кръстопът! Долино в мрак забулена!
Изпихте вие мойта кръв — кръв бащина,
която сам пролях! Дали си спомняте
какво направих там, сред вас, и после тук —
какво извърших после тук? О двоен брак!
Роди ме ти и пак покълна в твоите
недра едно и също семе! Ти роди
баща и братя, и деца — еднаква кръв,
жени, съпруги, майки — най-позорното,
което е възможно между смъртните!
Но — срамно дело, срамни са и думите.
По-бързо, за безсмъртните, водете ме!
О, скрийте ме, убийте ме, хвърлете ме
