Читать «Едип цар» онлайн - страница 15
Софокъл
ОВЧАРЯТ
Не ме наказвай, стар съм, царю, моля те!
ЕДИП
Извийте бързо на гърба ръцете му!
ОВЧАРЯТ
Защо? Какво да кажа аз, нещастният?
ЕДИП
Детето ти на този мъж предаде ли?
ОВЧАРЯТ
Предадох го. Да бях умрял във оня ден!
ЕДИП
Ще дойде то — ако не кажеш правото!
ОВЧАРЯТ
А ако кажа право — още повече.
ЕДИП
Той почна, както виждам, пак с извъртане.
ОВЧАРЯТ
Не, не, нали ти казах вече — дадох го!
ЕДИП
Твой син ли беше, или не? Отде го взе?
ОВЧАРЯТ
Не беше мое. Други ми го дадоха.
ЕДИП
Кажи, кой род и кой от тези граждани?
ОВЧАРЯТ
Недей ме пита вече, царю, моля те!
ЕДИП
Загубен си, ако запитам втори път!
ОВЧАРЯТ
Човек от Лаевата къща — няма що.
ЕДИП
От робите му ли, или от близките?
ОВЧАРЯТ
Горко ми! Трябва да говоря ужаси!
ЕДИП
А аз — да слушам. Но — не може иначе.
ОВЧАРЯТ
Наричаха го негов син. Но твоята
съпруга в къщи ще разкаже по-добре.
ЕДИП
Детето ти е дала тя?
ОВЧАРЯТ
О царю! Тя!
ЕДИП
Защо?
ОВЧАРЯТ
За да го умъртвя.
ЕДИП
Как, майка му,
нещастната!
ОВЧАРЯТ
От страх пред зли вещания.
ЕДИП
Какви?
ОВЧАРЯТ
Вестиха — ще убие татко си.
ЕДИП
Защо, защо си го предал на стареца?
ОВЧАРЯТ
От милост, господарю. Мислех, в своя край
със него ще отиде. А за страшно зло
спасил го той. И ако ти си туй дете,
което сочи той — о, знай, злочестник си!
ЕДИП
Уви! Сега е всичко ясно, ясно е!
Да те погледна, слънце, за последен път!
Роден съм аз безчестно, във безчестен брак
живях и сам погубих кръвно близкия!
ЧЕТВЪРТИ СТАЗИМ
ХОР
О, смъртен човешки род,
как нищожен те Виждам аз
в твоя земен живот!
Та кой ли, кой между нас
знае истинско щастие?
Мисли той, че е в щастие — в миг
с тази измама загива…
И твоят пример е жив пред мен,
и твоята участ, твоята!
Клети Едипе, на този свят
аз щастие не Виждам!
С изкусно насочен лък
той постигна честити дни,
пълно щастие. Зевсе, той
срази кривоноктия сфинкс,
който пееше песни,
твърда крепост застана той
в смъртния час на града ни.
От оня ден повелител аз
зова те. С Върховни почести
ти бе почетен и стана цар
в могъща наша Тива.
Но има ли сега от тебе по-злочест?
Кой гине тъй печално, кой е с толкова
беди в превратния живот?
Уви! Едипе славен вред!
Стигна ти една
гръд — и като син,
и като съпруг
морен да склониш глава!
Как е могло тъй дълго, как,
брачното ложе на твоя баща
тъй мълчаливо тебе да понася?
Издебна те със зорък поглед Времето
и то осъжда твоя тъй злощастен брак
на син и на родител! О!
О! Лаев сине, по-добре
нивга да не бях
зървал твоя взор!
Ах, безкрай скърбя!
От гърдите скръбен вик
екне. Но, право, от тебе днес
аз си поемам дъха и ти
даде покой на моя морен поглед.
ЕКЗОД
ДОМАШНИЯТ ВЕСТИТЕЛ
О граждани, най-тачени в страната ни,
какви беди ще чуете и видите
и как ще заскьрбите, ако още сте
със грижа за рода на Лабдакидите!
Ни Истър, нито Фазис би очистили
тоз дом от всички скрити в него ужаси!
