Читать «Едип цар» онлайн - страница 12
Софокъл
Така смутен е! Гледаме го трепетни,
тъй както в буря гледаме кормчията.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Ще мога ли от вас да чуя, граждани,
къде живее цар Едип? А най-добре —
къде е той самият — ако знаете.
ХОР
Ей къщата му; той е вътре, страннико.
А тази тук е майка на децата му.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Честита сред честити да е всякога
почтената съпруга на владетеля!
ЙОКАСТА
Добро и тебе, страннико. Заслужваш го
с любезните си думи. Но кажи с каква
молба пристигаш и с какво известие?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Добро за твоя дом и за съпруга ти.
ЙОКАСТА
Какво е то и кой те е проводил тук?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Коринт. Вестта, що нося, ще е радостна
за тебе — как не? Но и скръбна може би.
ЙОКАСТА
Каква е тя със тая сила двойствена?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Едипа искат хората в истмийската
земя да сторят цар — така се казваше.
ЙОКАСТА
Как? Цар не е ли вече Полиб, старият?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Не, вече не. Смъртта го скри във гроба му.
ЙОКАСТА
Що рече, старче? Полиб мъртъв? Вярно ли?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Ако не казвам право, нека сам умра.
ЙОКАСТА
Момиче, тичай бързо, извести това
на господаря!
Божи прорицания,
къде сте? Него трепетен избягваше
Едип, за да не го убий — а паднал той
от своя смърт, не падна от ръката му!
ЕДИП
Йокастина главице, ти, възлюбена,
кажи — защо ме викна от покоите?
ЙОКАСТА
Я чуй тогова и кажи — що станаха
божествените свети прорицания?
ЕДИП
Но кой е той, каква е новината му?
ЙОКАСТА
Дошъл е от Коринт със вест, че татко ти,
цар Полиб, е умрял, не е сред живите!
ЕДИП
Какво говориш, сам вести ми, страннико!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Щом трябва с тази вест да почна, ето я:
баща ти се пресели между мъртвите.
ЕДИП
От нож ли падна поразен, от болест ли?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Не трябва много, за да падне стар човек.
ЕДИП
От болест е умрял, изглежда, бедният.
ВЕСТИТЕЛЯТ
И още — от товара на годините.
ЕДИП
Ах, жено, кой ще гледа днес питийския
пророчески олтар или пък птиците,
според чиито крясъци аз трябваше
баща си да убия! Ето мъртвият
лежи в земята. Аз не съм докосвал меч.
А може да се е стопил от жал по мен,
и тъй причина за смъртта му — аз ще съм.
Лежи във ада Полиб, а със него са
и всички тези празни предсказания!
ЙОКАСТА
Не ти ли казвах за това отдавна аз?
ЕДИП
Така е, но страхът ме заблуждаваше.
ЙОКАСТА
Не туряй вече нищо на сърцето си!
ЕДИП
Но как да нямам страх от брак със майка си?
ЙОКАСТА
Защо ще се боим, когато вред цари
Случайността и ний не знаем бъдното?
Живей и не мисли — така е най-добре.
И ти не се плаши от брак със майка си!
Насън мнозина виждат как със майка си
делят легло. Но който смята Всичко туй
за празно нещо — той живее най-добре.
ЕДИП
Тъй щеше да е всичко, ако майка ми
не беше жива. И макар че хубаво
говориш, аз не мога да не се боя.
ЙОКАСТА
Око за тебе е смъртта на татко ти.
ЕДИП
О, да, но имам страх от нея, живата!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Каква жена създава страховете ви?
ЕДИП
Меропа, чийто мъж бе, старче, мъртвият.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Какво у нея ви тревожи толкова?
ЕДИП
Една ужасна божа дума, страннико.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Каква? Или не се открива другиму?
ЕДИП
Защо не? Локсий бе ми казал някога,
че трябва да деля постеля с майка си
