Читать «Мъченичество» онлайн - страница 9

Нищо не беше в състояние да спре хората, които бяха решили да разговарят по апарата. Правителството се опита да вземе някакви мерки, но не се получи нищо. Споровете, дали да не се забрани на хората да се самоубиват, бяха напълно безсмислени. Наистина правилно беше да се забранят самоубийствата, но нямаше как да се осъществи, тъй като най-страшното наказание винаги е било смъртното, а сега то беше загубило всякакъв смисъл. На опашката пред апарата започнаха да се появяват и членове на правителството.

Много духовници стояха край опашката и се опитваха да разубеждават хората да не се самоубиват. Всеки от чакащите обаче вярваше повече на науката и на думите на своите познати, които в света на сенките бяха видели и чули всичко със собствените си очи и уши, отколкото на абстрактните проповеди на свещениците.

Тези свещеници не след дълго също умираха. Те виждаха ясно, че религията, на която се бяха отдали изцяло, беше безсилна, и от задния край на опашката се понесе мълвата, че някой от свещениците също искал да разговаря по апарата.

— Да не би да иска да разговаря със самия Христос? — питаха се хората.

Много хора бяха пристигнали и от чужбина. Сред тях имаше и известни личности.

Апаратът започна да кръстосва цялата страна. Навсякъде след него оставаха обезлюдени градове и селища.

В един от потъналите в пълна тишина градове се движеше булдозер.

Булдозерът обаче не можеше да се движи сам. В кабината беше седнал един мъж. Освен него наоколо не се виждаше никаква жива душа. Естествено, безкрайната редица от трупове, която се простираше по широката централна улица, вече нямаше нищо общо с живите хора.

Мъжът насочи булдозера към дългата, невисока купчина от трупове и започна да разчиства. Запълваше с трупове реката, входовете на подземното метро. Продължаваше да работи, без да отрони нито дума, пък и нямаше с кого да разговаря.

— Ей, ти, какво правиш? — извика някой неочаквано.

Булдозеристът се обърна и видя една жена.

— Гледай ти! Жив човек! Нямам друга работа, пък и не мога да гледам тия трупове.

— Всички умряха.

— Радваха се, че умират.

— Ако искаш, качвай се при мене.

— Добре! — отговори тя и се качи в кабината на булдозера.

— Интересно, докъде ли е стигнал онзи апарат?

— Нямам никаква представа. Казват, че вече е преминал в друга страна. Сигурно ще направи околосветско пътуване, въпрос на време. Ако толкова много те интересува къде е стигнала машинката, тръгни по редицата от трупове и ще разбереш. Но всъщност това едва ли е толкова важно. — Булдозеристът продължаваше да разчиства труповете.

— Имам чувството, че съм закъсняла за Ноевия ковчег.

— Може би този булдозер е Ноевият ковчег? Вече никой не знае кое какво е.