Читать «Мъченичество» онлайн - страница 10

— Ти говори ли по апарата?

— Говорих. Отначало с един старец, а след това извиках няколко приятели. Другите, дето чакаха на опашката, напираха, постоянно ме караха да побързам, но мене това не ме смущаваше и аз продължих да разговарям. Всички казваха, че много се радват, че са умрели, викаха ме по-скоро да отивам при тях. Може би и гласовете бяха истински, и каквото си говорихме, отговаряше на истината.

— Тогава защо и ти не отиде там?

— Не мога дори и на себе си да обясня. Може би вярата ми е малка. Може би това е разликата между тия, които предпочетоха да умрат, и мене. Другите можаха да повярват в апарата, който е достижение на науката, в гласовете на своите родители, братя, сестри и приятели, в собствената си способност да разпознават истината с очите и ушите си, в съществуването на идеалната страна, която се намира в света на сенките… А ти, ти говори ли по апарата?

— Аз ли? Сама не зная защо, но още от самото начало този апарат изобщо не ме заинтригува.

— Може би не си повярвала, че по апарата може да се извика някой от света на сенките?

— Не е точно така. Имаше много, които не вярваха в апарата, но и те вече са мъртви. Не вярваха на апарата, но вярваха в своите способности да вземат правилно решение и, изглежда, затова умираха, след като разговаряха по апарата. Може би останах жива, защото не ми е достатъчно добре развита способността да вярвам.

— Сигурно е така.

Булдозерът продължаваше да навлиза в планината от човешки трупове.

— Може би ние, които останахме живи, сме по-несъвършени от другите?

— По-несъвършени или по-съвършени, по-щастливи или по-нещастни, кой може да каже…

Булдозерът продължи да се движи напред още известно време. Изведнъж жената се обърна назад и каза:

— А, я гледай, колко хора!

Той се обърна и видя в далечината няколко души, които крачеха след тях. Значи и други бяха останали живи. Бяха останали живи само онези, които не вярваха нито в религията, нито в хората, нито в самите себе си, нито дори в смъртта…

— Сега всички, които останахме живи, ще построим едно ново общество.

— Каквото и да става, ще го построим.

— Това вече има смисъл! — каза той и продължи напред с булдозера.

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Мандор, 2002

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

СЪДБА. 1985. Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, No.65. Сборник разкази. Съставител: Воля АРГИРОВА. Превод: Любомир ТОДОРОВ, Воля АРГИРОВА. Предговор: Гротесковите иносказания на Шиничи Хоши — Людмила СТОЯНОВА — с.5–10. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 14.50. Страници: 228. Цена: 1.50 лв.

Съдържание:

[[1511|Врата към небето]] — с.11;

[[1491|Към неизвестните звезди]] — с.16;

[[1501|Райският кът]] — с.21;

[[1500|Прекрасната планета]] — с.29;

[[1488|Изчакване]] — с.37;

[[1495|Отмъщение]] — с.47;

[[1487|Гост от Космоса]] — с.54;

[[1499|Пратеникът]] — с.61;

[[1492|Мисия на добра воля]] — с.63;

[[1498|Посрещането на боговете]] — с.69;

[[1509|Търговия по телеграфа]] — с.78;

[[1505|Сигурна стока]] — с.83;

[[1507|Съдба]] — с.89;