Читать «Мъченичество» онлайн - страница 4

Нямаше никакво съмнение, че това можеше да бъде само гласът на човека, който току-що умря. Хората още не бяха се опомнили от предишния шок и тъй като имаше и такива, които не вярваха, настъпи известно раздвижване, но за полицая и лекаря, които току-що бяха пристигнали, всичко беше като гръм от ясно небе.

— Кой е този? Какво е това? Какво всъщност става тук?

Отговори му само машината:

— Всички присъствуващи в тази зала вече знаят за този апарат. С помощта на този апарат може да се разговаря с мъртвите. Нямаше смисъл да ви разказвам, че и бащата на изобретенията Едисон, и кралят на илюзионистите Фудини са казвали, че са се свързвали с оня свят и са се информирали как е там животът. Това е безсмислено, защото не са могли да изпратят сигнали там, където няма приемник за тези сигнали. Ако нещо може да се направи в тази област, това е апаратът, който ми се удаде да конструирам. Между другото, може би ще имате неприятности с трупа ми. За мен това няма вече никакво значение, правете с него каквото изискват обстоятелствата. На мен този труп е необходим колкото и старите ми износени обувки, така че не му обръщайте особено внимание.

Лекарят стоеше със скръстени ръце и поглеждаше ту към трупа, ту към апарата. По лицето му можеше да се съди, че той смята това, на което е свидетел, за съвсем невероятно. Младият полицай обаче, който имаше вид на селско момче, с тефтер в ръка, започна със сериозно изражение на лицето да говори пред микрофона на апарата:

— Бих искал да ви попитам нещо. Каква беше отровата, която изпихте?

— Цианкалий.

Като чу това, лекарят се обърна към полицая и кимна утвърдително с глава.

— Добре. А как се чувствувате, като умряхте?

— По-добре, отколкото съм предполагал. Жена ми Торако преди това ми беше говорила много колко хубаво е в света на сенките, но не очаквах, че ще се чувствувам толкова добре. Едва сега, след като се освободих от тялото си, разбрах колко тежко нещо е плътта. Имах чувството, че е дошла пролетта, аз съм съблякъл дебелото тежко зимно палто и се разхождам из полето, свирукайки весело с уста. Наистина е нещо съвсем различно.

— Там сигурно има много хора, които вече са мъртви? — попита полицаят, като от време на време записваше нещо в бележника си.

— Да, много.

— Сигурно сте на тясно като сардели?

— Като сардели ли? Да, но тъй като никой няма плът, ни най-малко не се усеща.

— Много бих искал да ви помоля нещо. Ако са там всички мъртви, между тях трябва да има един от полицейския патрул, Ямада се казва. Умря при изпълнение на служебния се дълг, падна в един резервоар, като преследваше крадец. Бихте ли го повикали? Ако вие наистина сте в света на сенките, може би това е възможно. Само че не зная дали няма да ви се наложи дълго да го търсите.

Полицаят беше застинал в очакване. Беше ясно, че именно сега щеше да разбере дали цялата тази история не е някаква измама. Всичко зависеше от отговора на апарата.

— Всичко е наред. Ей сега ще дойде. А, вие ли сте Ямада-сан. Моля, говорете.

В следващия момент се чу друг глас:

— Какво правиш? Толкова време не сме се виждали. Много удобно стана сега, поне ще можем да се чуваме!