Читать «Носталгоните» онлайн - страница 6

— Всички вие… сте инфантилни — каза той. Гласът му беше прегракнал, но това го правеше по-силен. Пристъпих напред и сложих ръка на рамото му. Чувствувах известна вина, че не успях да го предупредя навреме.

— Вие всички сте неоригинални, скучни, безнадеждно конвенционални буржоазчета.

— Да! — изкрещя неандерталеца, а футболния отбор се развика одобрително. Не знаеха значението на казаното преди, но винаги щяха да бъдат с водача си.

— В действителност вие всички ревнувате. Защото аз напускам този селяндурски град, а вие оставате да живеете и умрете в него, и никой няма да си спомни за вас. Докато аз възнамерявам да се издигна…

— Най-търсеният Американски Петел!

— Най-добрият — извиках аз. — Кой ти пише шегите, Флипър?

— Възнамерявам да допринеса за човешките знания, докато вие… ще направите същото за собственото си невежество.

Гар никога не бе помислил добре за атаката. Предварително бях усетила нуждата от отмъстителна реч.

— Само си припомнете, че така както глупаците се забавляваха с мен, по същия начин са се присмивали на Дарвин и са потискали Галилей…

По-отвратителното в случая беше, че присъствието в залата беше двойно. Наоколо бе пълно с хора от бъдещето, които се оглеждаха, записваха или припомняха нещо. С изключение на тези думдуми, които бяха отишли да се подиграват на някого на някое друго представяне, присъствуващите тук се втренчиха в Гар.

Това беше толкова смешно, не можех да спра да се хиля. Те се бяха опитали да ни направят смешни, но сега щяха да станат прочути само в Градчето на Късогледите Идиоти. Прекарвайки остатъка от живота си в ролята на смешно-безчувствени хора, опитвайки се да живеят така, че да забравят. Но няма съмнение, че в този процес ще участвуват все повече късогледи, с мозъци даващи късо съединение.

Дори и да изпитвах съжаление към следващото поколение в този гаден град аз вече обичах това.

Да, аз даже поглеждам Проспериралия Гар, Постоянния Професор. Той е израснал и в облика на лицето си, а там се мяркат Нобелови награди.

Аз се обърнах извън компанията. Моята собствена предпазливост в тази история ме застрахова, може би от датата на представяне на Гар. Но той вече не се нуждае от мен. Той се радва на вниманието на бъдещата интелигенция, а през времето, когато бе близък с мен, аз му казвах, че ще бъде така.

Разходих се навън в парцела на паркинга, вдишвайки относително свеж въздух и се облегнах на стената му. Може би трябваше да направя безделническа разходка с цел да посетя купона в Шахматния Клуб. Имах чувството, че Гар искаше да се върне в къщи и да напише теорията на времето. Извини ме Време!

Нещо изщрака извън полезрението ми и скоро забелязах себе си, вгледана в собствените си очи. Разгледах се. Такава с гарванов цвят, напълняла жена на средна възраст. Изглежда бях обречена да съществувам в друг век, типичен с лошите си прически и безвкусна мода.

Но бях запазила патентованото си саркастично.

— Само без снимки — изпъшках.