Читать «Не бързам» онлайн - страница 3

Дяволът поклати глава.

— Ще се наложи — каза Анатолий. — Иначе целият смисъл за мен се губи. Ти рано или късно ще ме хванеш в неточна формулировка на желание…

Дяволът кимна.

— И аз ще бъда обречен на вечни мъки. Защо ми е това? Не, трябва да имам шанс да спечеля. Иначе не е спортсменско.

— Много искаш… — измърмори дяволът.

— Нима се съмняваш в способността си да изпълниш желанията ми?

— Не се съмнявам. Договорът е изготвен от най-добрите специалисти.

— Е?

— Добре, третото допълнение се приема. Какво друго?

— Четвърто допълнение. Дяволът се задължава да не предприема никакви действия, ограничаващи свободата на клиента или процеса на свободното изразяване на волята му. Също така дяволът не трябва да компрометира клиента, включително и чрез разгласяване на факта на съществуване на договора.

— Това вече е излишно. — Дяволът сви рамене. — Относно разгласяването — при нас се следи много строго. Ще ми одерат кожата, ако… А за свободата… Ако, да речем, направя земетресение и съборя тази сграда, какво от това? Ти пак ще бъдеш жив, съгласно второто допълнение, и ще поискаш да те извадя на повърхността, съгласно основния текст на договора.

— Ами ако устата ми е пълна с пясък?

— Презастраховаш се — презрително каза дяволът. — Добре, приемам четвъртото ти допълнение.

— Пето. Дяволът осигурява техническата поддръжка през периода на действие на договора. Дяволът се задължава да се появява по желание на клиента във видим само за клиента облик и да обяснява последиците от възможните действия на клиента, без да скрива нищо и без да заблуждава клиента. Дяволът се задължава да изчезва при първото поискване на клиента и да не досажда с присъствието си.

— Сурово. — Дяволът поклати глава. — Подготвил си се, значи? Добре, приемам.

— Подписваме — реши Анатолий.

Дяволът порови във вътрешния джоб на сакото си и извади няколко сгънати листа. Прегледа ги набързо, избра два листа и ги плъзна по пода към Анатолий.

— Впиши допълненията — каза Анатолий.

— Защо? Стандартен образец номер осем. Нима мислиш, че допълненията ти са толкова оригинални?

Толик вдигна единия лист и го разгъна. Отпечатаната бланка беше озаглавена „Договор на Човек с Нечиста Сила. Вариант осем“.

Допълненията наистина съвпадаха.

— С кръв, или може и с химикалка?

— По-добре с кръв… — поколеба се дяволът. — При нас са такива ретрогради… Или в краен случай…

Анатолий мълчаливо извади игла от шишенце със спирт, убоде палеца си и, потапяйки гъшето перо в кръвта, подписа бланките. Върна ги на дявола с чиста игла и още едно перо. Дяволът, изплезвайки върха на езика си, подписа договора и подхвърли през пентаграмата един екземпляр.

— Работата е свършена — замислено каза Анатолий, прибирайки договора в джоба си. — Може би трябва да го полеем?

— Не пия. — Дяволът се озъби. — И теб не съветвам. Пияните винаги се провалят. Такива желания измислят, че… Може ли да си вървя?