Читать «Не бързам» онлайн

Сергей Лукяненко

Не бързам

Дяволът се озърташе, стиснал в едната си ръка нахапан сандвич, а в другата — бутилка кефир. Той изглеждаше съвсем нормално — омачкан старомоден костюм, копринена риза, тъпоноси обувки, широка вратовръзка. Всичко беше черно, само на вратовръзката имаше червени пламъци. Ако не бяха рогцата, показващи се изпод прецизната прическа, и висящата отзад опашка, дяволът би приличал на човек.

Толик разсеяно си помисли, че в залата за история на средните векове в градския музей дявол с костюм и вратовръзка изглежда прекалено модерно. По̀ би му отивал сюртук или фрак.

— Що за напаст… — изплювайки недосдъвкания си залък, произнесе дяволът. Внимателно остави бутилката кефир на земята, погледна накриво Анатолий и посегна с дълъг жълт нокът към тебеширената линия на пентаграмата. В нокътя му удари искра. Дяволът изпищя и пъхна пръст в устата си.

— Мислех, че опашката ще е по-дълга — каза Толик.

Дяволът въздъхна, извади от джоба си безупречно чиста носна кърпа и я постла на пода. Върху нея постави сандвича си. Леко подскочи и докосна с ръка тавана — високия музеен таван, до който имаше четири метра.

Този път искрата беше по-голяма. Дяволът захленчи и пъхна в устата си втори пръст.

— В мазето също има пентаграма — предупреди Толик.

— Обикновено забравят за пода и тавана — горчиво каза дяволът. Вие, хората, сте склонни към двуизмерно мислене…

Толик се усмихна тържествуващо. Хвърли поглед на записките си и произнесе:

— И така, от името на подвластните ми сили, от името на неподвластните ми сили, също както и от името на известните и неизвестни сили, те заклевам да останеш на това място, оградено от линиите на пентаграмата, да ми се подчиняваш и да ми служиш до момента, в който сам, явно и без принуда те пусна на свобода.

Дяволът слушаше внимателно, но не се удържа от заяждане:

— Не можа ли да го научиш, та четеш от хартийка?

— Не исках да объркам нито една буква — сериозно отвърна Толик. — Е, ще започваме ли?

Въздъхвайки, дяволът седна на пода и каза:

— Да поставим точките над i?

— Разбира се.

— Ти не призова демон. Ти призова дявол. Това е далеч по-сервизно, млади човече. Демонът рано или късно ще те разкъса. А аз ще те излъжа — и ще ти взема душата. Така че… напразно, напразно.

— Нямах заклинание за призоваване на демон.

— Искаш ли? — Дяволът пъхна ръка в джоба. — Ти ще ме пуснеш, а аз ще ти дам заклинание за призоваване на демон. Всичко е същото, само дето последствията са по-малко неприятни.

— А какво ще стане с душата ми при призоваване на демон?

Дяволът захихика.

— Бързо съобразяваш… Аз ще я получа.

— Тогава отклонявам твоето предложение.

— Добре, продължаваме. — Дяволът тъжно погледна бутилката с кефир. — Но защо аз? Защо точно аз? Сто и осемдесет години никой не беше призовавал дявол. Наиграха се, успокоиха се, разбраха, че не можеш да излъжеш нечистата сила. И ето ти на — дежурството ми приключва, реших да се подкрепя, и ти се намесваш със своята пентаграма.

— Дълго ли е дежурството?

— Не… — изкриви лице дяволът. — Две години. Оставаше ми само месец…

— Съчувствам ти. Но не мога да ти помогна.