Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 130

— Вината е моя! — прошепна Тереза. — Но толкова ме болеше…

Давид я потупа по коляното за кураж.

— Знаеш, че нищо не може да се направи, има ли смисъл да си блъскаме главите?

Евтиният му фатализъм изобщо не бе успокоителен. Отправяше глухата си молитва с една-единствена цел — да чуе своя глас, сякаш бе някой осъден на смърт, който в мига, преди палачът да натисне превключвателя на електрическия стол, се е заел с преброяването на нитовете, осеяли облегалката на фотьойла.

С изключителна предпазливост изолира прегорелия кабел, сетне размърда ръце и крака, та да провери възможностите за ответни реакции на дрехата за оцеляване. Щипците вече не се подчиняваха, а лактите — блокирани на четирийсет и пет градуса — като че ли бяха решили да останат неподвижни. Давид не настоя. Само коленете се поддаваха на изискванията на динамичните импулси. Е, не му трябваше повече. Дано престане да мисли, започна да си брои стъпките — преобразуваше разкрачите в сантиметри, в метри, после в километри. Срещу лявото му слепоочие медната стрелка звънтеше на своята спирална пружина; някъде зад вратните му прешлени Тереза тихо ридаеше и сълзите й оставяха два влажни кръга отстрани на гръбнака му — две хладни петна, които се разводняваха с потта. И докато той изпадаше във вцепенение, гласът на ловкинята се надигна в неговото теме, тънък.и разтреперан:

— Ще умрем, нали?

Искаше му се да й отвърне с някаква историйка, изпълнена с хумор, ала не намери нито троха, разумът му въртеше на празни обороти, издишаше.

— Би трябвало да ти кажа нещо — започна тя, запъвайки се на думите, — нещо лошо. Нещо наистина лошо!

— Смяташ ли, че сега е моментът?

— Да, напълно…

— Значи е признание?

— Да…

— Остави, знам вече какво искаш да ми кажеш.

От изненада Тереза изхълца.

— Вече знаеш?

— Да, така мисля. Саботажът… Ти унищожи чувалите със зародиши, нали?

Почувства я как настръхва и се стяга, опряна в бъбреците му. Дланите й бяха ледени, пръстите — вдървени. Подкосявайки краката на малката, той бе допуснал грешка. И ето че тя се затваряше в себе си, омраза лъхаше от цялото й същество. Горещо и гъвкаво животно миг преди това, сега Тереза се преобразяваше в студена и натежала статуя.

— Нямам намерение да ти чета конско, разбери! — промърмори Давид, като се вгледа в небето, притъмняващо над прозорчето.

Тя се отпусна.